Тълкуване мъдростта на Лаодзъ
Страница 1 от 1
Тълкуване мъдростта на Лаодзъ
Богът е значението на думата Дао - най-върховното, над което нищо не съществува, над което нищо не е възможно.
Лаодзъ казва:
Без да престъпва прага на вратата, човек може да знае какво става по света. Без да гледа през своя прозорец, човек може да види небесното Дао. Колкото повече човек преследва знания, толкова по-малко знае. Затова мъдрецът
1 Знае, без да се скита
2 Разбира, без да вижда
3 Постига, без да прави нищо.
***
Щом узнаете, вие започвате да планирате. Колкото повече узнавате, толкова повече планирате. Узнаването означава миналото, планирането означава бъдещето - така че вие не оставяте бъдещето свободно. Вие се мъчите да го затворите в клетката на миналото.
***
Знанията са ограничени, колкото и да са широки, все пак ограничени. Ето защо Сократ казва:
Когато бях млад, мислех, че зная всичко. Когато малко съзрях, започнах да се съмнявам, а след това започнах да разбирам, че аз не знам толкова много. Когато наистина остарях, аз разбрах, че изобщо не знам.
***
Няма парадокс. Това е показателното за мъдрия човек, че той е стигнал да разбере, че знанията са безплодни, че знанието не знае нищо, знанието е боклук, знанието е глупост, колкото и логично да иска да бъде - всичко това са само претенции.
***
Колкото повече човек преследва знания, толкова по-малко знае.
Защо става така? Защото колкото повече се стремиш към знания, толкова повече се отдалечаваш от себе си.
Какво търсиш ти? Това което търсиш, е вече в теб.
.Аз винаги казвам:
Търси и ще загубиш, недей да търсиш и ще намериш, защото самото усилие да потърсиш означава, че ти си приел със сигурност, че то не е вече в теб.
От самото начало твоето дирене е обречено на неуспех. Един ден, дирейки, търсейки, трупайки знания, ще те осени фактът, че ти си глупак, че е щяло да бъде по-добре преди да тръгнеш по широкия свят да дириш, да беше погледнал вътре в себе си.
***
Търсите навън, защото има причина - тъй като вътре всичко е тъмно. Затваряте очите си и настъпва тъмна нощ, не можете да видите нищо, даже ако нещо се вижда, то не е нищо друго освен част от външното, отразено във вътрешното езеро с плаващи мисли, които вие сте събрали на пазара - лица, прииждащи и отминаващи, но те принадлежат към външния свят. Просто: отражение на външното и огромна тъмнина. Става ти страшно. Тогава на човек му се струва, че е по-добре да търси навън, където има поне малко светлина.
***
Колкото повече човек преследва знания,
толкова по-малко знае.
Затова мъдрецът знае, без да се скита.
***
При тичането вие губите, пилеете живота си, енергията си, възможностите си. Не тичайте нагоре-надолу. Спрете да тичате, затова е медитацията. Спрете да тичате, седнете спокойно, със затворени прозорци и врати, настанете се вътре, починете си вътре, отпуснете се вътре, оставете суетнята да се успокои и започнете да гледате.
***
Отначало ще вървите пипнешком, отначало ще ви бъде много тъмно, но като свикнете, тъмнината ще се промени.
***
То е точно както, когато идвате отвън в горещ слънчев ден с парещо слънце и щом влезете в стаята на вашата къща, не можете да видите нищо; всичко изглежда тъмно, защото очите ви са се нагодили към силното слънце, очите ви са свикнали със силната светлина.
***
Внезапна промяна - очите ви след малко ще се приспособят и това е всичко. Нужно е търпение. Когато пристъпяте навътре, не виждате нищо. Не бъдете нетърпеливи, не бързайте да казвате, че всичките богове са фалшиви като казват, че блаженството е вътре, а вие не виждате нищо.
***
Не бъдете толкова нетърпеливи. Почакайте. Нека нещата вътре да улегнат - нужно е време. Вие ги разбутвате в течение на много животи, нужно е време, за да улегнат -
малко търпение - нищо друго не е нужно. Не е нужно вие да ги настанявате, защото това отново ще ги разбута, вие ще ги разбутате повече, от вас се иска да не правите нищо.
Това е значението на красивата фраза на Лаодзъ уу -уей - прави, като не вършиш нищо.
Ти просто нищо не правиш, а то става. Това е да правиш като не вършиш нищо. Само си затваряш очите и чакаш дълго - виждаш пластовете на мътилката как падат и се утаяват, нещата падат на мястото си, тишина, лека - полека тъмнината става светлина и този някой става познат, с познаването на който всичко е известно.
***
Затова мъдрецът знае, без да се скита, разбира, без да вижда, постига, без да прави нищо.
***
Само когато медитирам без ограничение във времето, аз осъзнавам моята голяма тревога за времето. Вие казвате, че осъзнаването на времето е безизходност. Бихте ли ми казали нещо, моля, за този страх от времето?
- Това е единственият страх, който съществува - страхът от времето. Страхът от смъртта е също страх от времето, защо смъртта спира всяко време.
Ако някога си обичал нещо дълбоко, ти знаеш, че излизаш извън времето. Тази тайна ти се е разкривала много пъти. Самият живот ти я разкрива.
Животът иска от тебе да се радваш. Животът иска от тебе да празнуваш. Животът иска от тебе така дълбоко да се увлечеш, че да не съжаляваш за миналото, да не си спомняш за него, защото във всеки момент ти навлизаш все по-дълбоко и във всеки момент животът става все по-красив,
Ето как живее просветленият човек. Той живее цялостно и за всеки момент.
Това е всичко.
Един голям дзен-учител казал:
- Щом седиш, седи; щом вървиш, върви; най-вече, не се суети.
***
Времето е проблем, защото не си живял правилно - то е символично и симптоматично. Ако живееш правилно, проблемът за времето ще изчезне и страхът от времето ще изчезне.
***
Така че, какво да се прави?
- Във всеки момент, каквото и да правиш, прави го цялостно. Дребните неща: чистене вкъщи, готвене, пране, сутрешна разходка - направи ги цялостно и тогава няма да имаш нужда от медитация.
***
Когато задаваш въпроса "Какво е смъртта?" и дали същото ще бъде след смъртта или не, трябва да знаеш, че ти си жив, но пропускаш шанса и възможността да разбереш какво е животът.
***
Смъртта е нищото във вас, нищо друго освен нищото. Красив феномен! Животът е красив, но е нищо в сравнение със смъртта. Смъртта е страшно красива. Хиляди живота не са нищо пред смъртта, защото смъртта е самото кресчендо. Тя е нищото.
***
При дълбока медитация ще разберете какво е нищото. Ще се сблъскате със смъртта и това е единственият начин да я опознаете - като се сблъскате с нея.
***
Лаодзъ казва:
Раят не е нищо. Раят е способността да се наслаждаваш точно тук и сега.
Ти си в рая и все пак си го загубил, защото не можеш да се наслаждаваш тук и сега. Ти си мислиш и планираш за бъдещето
***
Знанието създава бъдещето. Знанието създава желанието. Знанието създава ставането. Знанието е самсара - колелото. Когато ти си в колелото, ти се въртиш, въртиш, въртиш и не стигаш никъде.
***
Ти можеш да бъдеш само това, което си. Нищо друго не е възможно. Ти се мъчиш да направиш нещо невъзможно.
***
Ти не можеш да бъдеш нищо друго. Как можеш да си? Цветът на розата да се опита да стане цвят на лотоса, или цветът на лотоса да се опита да стане нещо друго... Те не са толкова глупави и са все още част от рая.
Така че раят не е въпрос на географията, той е въпрос на вътрешния мир.
.***
Знанието е средство да се бориш с цялото, а как можеш да се бориш с цялото? Това е като капка в океана, която се бори с океана - едно жалко, много жалко пъклено явление. Как може капката да се бори с океана? Тя може да продължава да се бори, но няма никаква възможност никога да покори цялото. Ще бъде поражение, а това е адът - винаги победен, винаги провал.
***
Тези, които се интересуват от знания, полагат всички усилия да научат все повече и повече. Те трупат - колкото повече трупат, толкова повече се натоварват. Огледайте се наоколо, всеки изглежда, че носи много тежък товар, сломен от собствените си натрупвания, страдащ, но притиснат към него, защото си мисли, че е нещо скъпоценно.
***
Лаодзъ казва:
Ученикът на знанията има за цел -да учи ден след ден.
Всичките му усилия са да научава повече, да трупа повече, да знае повече. И колкото повече научава, толкова по-малко остава вътре в себе си, защото така битието се губи.
Така той става купчина информация, склад за отпадъци, и не може да намери себе си, не знае къде е. Той е загубен в джунглата на своите знания.
***
Ученикът на Дао има за цел -
да губи ден след ден.
. Той губи ден след ден, разтоварва себе си, не научава. Неговото единствено учене е как да не научава.
Единственото нещо , което го интересува, е как да се разтовари напълно.
. Когато ти втръсне от учене, когато си научил много, но не си спечелил нищо,
Когато знаеш много и си се изгубил в своите знания, когато знаеш много, но напълно си забравил кой си ти,
Когато знаеш много за ненужни неща, несъществени неща, а съществените знания за твоя собствен бит са загубени,
- тогава отиваш при мъдреца, за да не научаваш.
.Когато слушате внимателно, вниманието означава напрежение и това означава, че вие сте напрегнати , нетърпеливи да получите, да погълнете, да знаете. Вие се интересувате от знанието - умът се фокусира върху едно нещо: разбира се да научите повече.
***
Медитацията е нефокусиран ум - вие просто слушате тихо, без напрежение в ума, без подтик да научите и знаете, с пълна релаксация, с едно "карай да върви" в отвореното преддверие на вашето битие.
Вие слушате, не за да знаете, а просто слушате, за да разберете. Това са различни начини на слушане.
***
Слушайте медитиращо, без съсредоточаване. Всички училища, колежи, университети учат на съсредоточаване, защото целта е да се запаметява. Тук целта не е да се запаметява, целта е да не се научава изобщо, целта е да не научаваш.
***
Слушайте кротко и не мислете, че ще забравите. Не е нужно да помните
Когато чуеш истината, не е нужно да я помниш, тъй като тя не може да се забрави. Вие може да не успеете да запомните думите, но ще запомните същината... и това няма да е част от паметта ви, а ще бъде част от вашето битие.
***
Чрез непрекъснато губене човек постига да не прави нищо.
Знанието е действие, конфликт, борба, която Дарвин нарича "оцеляване на най-пригодните". Това е борба с природата, непрекъсната борба на човека с цялото. Глупаво! Но е така.
***
Сега се мъчите да вървите срещу течението и, разбира се, чувствате се уморени и естествено победени. Никой не иска да ви побеждава. Реката не се мъчи да ви победи. Всъщност реката изобщо не осъзнава факта, че вие съществувате. И това е добре за реката, защото тя ще побеснее, ако трябва да научи, че съществувате вие - толкова много луди хора.
***
Напълно е очевиден фактът, че блажена реката не подозира, че вие съществувате и се мъчите да се борите с течението.
Нещата се случват и без вас. Всичко си е било съвършено и без вас. Ако не сте тук, всичко ще си бъде така съвършено, както е било винаги. Но вие не го вярвате, защото, ако го повярвате, вашето его ще изчезне. Нещата ще си продължат и когато лицето, което действува , изчезне.
***
Като не правиш нищо, постигаш всичко.
Всичко става, защото цялото функционира. И когато вие не се борите, вие също ставате проводник на цялото -тръба - флейта, която е куха отвътре, а цялото пее чрез вас. Песните стават по-хубави като минават през вас. Даже и сега, независимо от вас, те съществуват.
Много неща стават без твоето действие. И когато нещо стане без твое участие, то си има собствена красота. В него няма насилие, в него има изящество, то е хубаво.
***
Оставете нещата да се случват. Тогава бог ще ги върши чрез вас.
Има два начина на правене на нещата: единият - вие ги правите, а другият - бог ги прави чрез вас.
***
Ако вие ги правите, създавате безпокойство, терзание, нещастие, защото така вие се обвързвате с резултата. Мислете си: "Ще успея ли или няма да успея?" Повече мислите за крайния резултат , отколкото за процеса. И така сте в постоянна тревога. Каквото и да стане, вие се разочаровате. Ако успеете, ще бъдете разочаровани, че успехът няма да ви донесе тези блага, които сте мислели, че ще получите. Ако не успеете, разбира се ще бъдете много нещастни.
***
Хората, които не са успели, са нещастни. Хората, които са успели, също са нещастни. Всъщност успелите са по-нещастни от неуспелите, защото неуспехът е все пак надежда. А човекът, който наистина е успял, няма надежда.
Той става напълно безнадежден. Той няма къде да отиде - той е успял. Питайте богатите хора защо са така нещастни. Бедният човек - ние ще го разберем, но защо богатите са толкова нещастни? Те са успели и сега като преуспяващи разбират, че е било ненужно и че успехът им не им е дал нищо. Той просто е пропилял живота им. А изгубеното време не може да се върне. Сега изглежда, че няма бъдеще и няма надежда. Те може да имат милиони долари и в най-добрия случай, ако продължат по същия начин, ще имат още повече милиони долари. Но какво от това?
Щом като тези толкова много пари не са им дали удовлетворение и повечето пари няма да им го дадат.
***
. Вие можете да трупате милиони долари и лири, и изведнъж да разберете, че нищо не ви засища - жаждата си остава същата, не можете да я угасите. Не остава никаква надежда. Вие сте научили трика как да успявате. Сега сте успели, но сте пропилели целия си живот за този успех. Няма удовлетворение, а дълбоко разочарование, безнадеждност. Ако вие не успеете? Тогава как ще има задоволство?
В света е така: ако загубиш, ти губиш, ако успееш, пак губиш.
Ти търсиш пари, знания, престиж, власт и си тръгваш. Всички вие, които сте си тръгнали, влезте! Оставете знанията, научете незнанието. Влезте! Оставете извършителя, научете се да вършите нещата, без да ги правите.
Има тайна. Това е най-голямата тайна от всички, най-голямото чудо, което може да се случи някому. То е, че вие просто ставате проход, средство, куха флейта и божествените песнопения преминават през вас.
***
Не заставайте между себе си и пътя. Това е общото при йога, тантра и религията. Моля, отдръпнете се, не заставайте на пътя. Само стойте отстрани и оставете Господ да мине с колесницата си.
***
Ако можете да научите едно единствено нещо - как да стоите встрани - вие сте научили всичко.
Тогава осъзнавате, че всичко става от само себе си. Цялото функционира. Частта не е нужно да работи, а само да участвува. Тя просто не бива да създава грижи и конфликти. Тя само трябва да е с цялото..
***
Ако разбирате себе си като част от цялото, вие ставате господар, но ставате господар с цялото, а не срещу цялото. Ако сте срещу цялото, вие ставате роб. Ако течете с реката, вие ставате господар. Вие ставате реката. Ако се опитвате да вървите срещу течението, ставате роб.
Когато нуждите на тялото са задоволени, надигат се нуждите на ума. Когато се задоволят нуждите на ума, се появяват духовните нужди, т.е. има йерархия.
Ако нуждите на вашето тяло не са задоволени, вие не мислите за нуждите на ума. Когато сте гладни, не мислите за поезия, просто не можете, то е невъзможно. Когато сте гладни, не можете да мислите за музика. Бетховен не значи нищо за вас, когато сте гладни. Когато сте гладни, красотата е безсмислена дума. Гледате красиво лице, но виждате хляб...
.***
Човекът на изкуството е дотолкова човек на изкуството, доколкото твори. Ясно е, че не сте ме разбрали правилно. Човекът на изкуството е човек на изкуството само дотолкова, доколкото той позволява на творчеството да става. Това не значи, че той твори. Той не създава, той не е създател. Той може да композира неща, но не е творец. Той може да е технически изпълнител, но не е художник.
***
Когато създавате, Създателят създава чрез вас, а не вие.
Всички велики поети знаят това. Всички велики учени го знаят. Когато те не са, нещо започва да тече през тях и ги обсебва. Нещо по-велико от тях протича през тях, филтрира се, а те не са нищо друго освен улеят, по който тече.
***
Бог е творецът, а те са били само преносителите, които той е използувал. И те са били благодарни, че тях е избрал да ги ползува като преносители. Първокласните поети, художници, музиканти, учени - всички го знаят, само второкласните не го знаят. Второкласният е имитатор. Той имитира първокласните. Така служи на егото - аз творя. Никой достоен човек на изкуството не е претендирал, че той е творецът.
***
Животът не представлява проблем. По-скоро е тайнство, което трябва да се преживее, а не проблем, който да се реши. Но той става и проблем. Става проблем, защото ти отлагаш нещата, отлагаш ги от днес за утре. Това, което може да се направи днес, да се стори днес, не може да се стори утре. Това, което би било добро дело днес, тайнство, което да се преживее, утре ще стане един много труден и неприятен въпрос за разрешаване.
***
Оправяй нещата едно след друго и не ги оставяй да те затрупат. Не ги натрупвай. Животът си е хубав, но става грозен. Той не е проблем. Всеки проблем е толкова ДРЕБЕН, че е глупаво да наричаш живота проблем. Той не е проблем за дърветата, не е проблем за птичките, не е проблем за земята и небето
***
. Той е проблем само за човека, тъй като само човекът се е научил на хитрост - хитростта да отлага. Така дребните неща стават големи. И идва моментът, в който ти не можеш да се справиш с тях. Тогава ти ставаш дребен, а проблемът огромен и почти е невъзможно да го решиш.
***
Рядко ще намериш човек, който в даден момент да не е мислил да извърши самоубийство.
Психоаналитиците казват, че всеки мъж и всяка жена в продължение на живота си поне десет пъти мисли за самоубийство.
***
.Така че, за да разбереш, че съществуването е красиво, свещено, че то е благодат, благословия, ти трябва да живееш по различен начин - живот, в който не отлагаш нещата. Това значи да живееш във всеки момент.
Лаодзъ казва:
Без да престъпва прага на вратата, човек може да знае какво става по света. Без да гледа през своя прозорец, човек може да види небесното Дао. Колкото повече човек преследва знания, толкова по-малко знае. Затова мъдрецът
1 Знае, без да се скита
2 Разбира, без да вижда
3 Постига, без да прави нищо.
***
Щом узнаете, вие започвате да планирате. Колкото повече узнавате, толкова повече планирате. Узнаването означава миналото, планирането означава бъдещето - така че вие не оставяте бъдещето свободно. Вие се мъчите да го затворите в клетката на миналото.
***
Знанията са ограничени, колкото и да са широки, все пак ограничени. Ето защо Сократ казва:
Когато бях млад, мислех, че зная всичко. Когато малко съзрях, започнах да се съмнявам, а след това започнах да разбирам, че аз не знам толкова много. Когато наистина остарях, аз разбрах, че изобщо не знам.
***
Няма парадокс. Това е показателното за мъдрия човек, че той е стигнал да разбере, че знанията са безплодни, че знанието не знае нищо, знанието е боклук, знанието е глупост, колкото и логично да иска да бъде - всичко това са само претенции.
***
Колкото повече човек преследва знания, толкова по-малко знае.
Защо става така? Защото колкото повече се стремиш към знания, толкова повече се отдалечаваш от себе си.
Какво търсиш ти? Това което търсиш, е вече в теб.
.Аз винаги казвам:
Търси и ще загубиш, недей да търсиш и ще намериш, защото самото усилие да потърсиш означава, че ти си приел със сигурност, че то не е вече в теб.
От самото начало твоето дирене е обречено на неуспех. Един ден, дирейки, търсейки, трупайки знания, ще те осени фактът, че ти си глупак, че е щяло да бъде по-добре преди да тръгнеш по широкия свят да дириш, да беше погледнал вътре в себе си.
***
Търсите навън, защото има причина - тъй като вътре всичко е тъмно. Затваряте очите си и настъпва тъмна нощ, не можете да видите нищо, даже ако нещо се вижда, то не е нищо друго освен част от външното, отразено във вътрешното езеро с плаващи мисли, които вие сте събрали на пазара - лица, прииждащи и отминаващи, но те принадлежат към външния свят. Просто: отражение на външното и огромна тъмнина. Става ти страшно. Тогава на човек му се струва, че е по-добре да търси навън, където има поне малко светлина.
***
Колкото повече човек преследва знания,
толкова по-малко знае.
Затова мъдрецът знае, без да се скита.
***
При тичането вие губите, пилеете живота си, енергията си, възможностите си. Не тичайте нагоре-надолу. Спрете да тичате, затова е медитацията. Спрете да тичате, седнете спокойно, със затворени прозорци и врати, настанете се вътре, починете си вътре, отпуснете се вътре, оставете суетнята да се успокои и започнете да гледате.
***
Отначало ще вървите пипнешком, отначало ще ви бъде много тъмно, но като свикнете, тъмнината ще се промени.
***
То е точно както, когато идвате отвън в горещ слънчев ден с парещо слънце и щом влезете в стаята на вашата къща, не можете да видите нищо; всичко изглежда тъмно, защото очите ви са се нагодили към силното слънце, очите ви са свикнали със силната светлина.
***
Внезапна промяна - очите ви след малко ще се приспособят и това е всичко. Нужно е търпение. Когато пристъпяте навътре, не виждате нищо. Не бъдете нетърпеливи, не бързайте да казвате, че всичките богове са фалшиви като казват, че блаженството е вътре, а вие не виждате нищо.
***
Не бъдете толкова нетърпеливи. Почакайте. Нека нещата вътре да улегнат - нужно е време. Вие ги разбутвате в течение на много животи, нужно е време, за да улегнат -
малко търпение - нищо друго не е нужно. Не е нужно вие да ги настанявате, защото това отново ще ги разбута, вие ще ги разбутате повече, от вас се иска да не правите нищо.
Това е значението на красивата фраза на Лаодзъ уу -уей - прави, като не вършиш нищо.
Ти просто нищо не правиш, а то става. Това е да правиш като не вършиш нищо. Само си затваряш очите и чакаш дълго - виждаш пластовете на мътилката как падат и се утаяват, нещата падат на мястото си, тишина, лека - полека тъмнината става светлина и този някой става познат, с познаването на който всичко е известно.
***
Затова мъдрецът знае, без да се скита, разбира, без да вижда, постига, без да прави нищо.
***
Само когато медитирам без ограничение във времето, аз осъзнавам моята голяма тревога за времето. Вие казвате, че осъзнаването на времето е безизходност. Бихте ли ми казали нещо, моля, за този страх от времето?
- Това е единственият страх, който съществува - страхът от времето. Страхът от смъртта е също страх от времето, защо смъртта спира всяко време.
Ако някога си обичал нещо дълбоко, ти знаеш, че излизаш извън времето. Тази тайна ти се е разкривала много пъти. Самият живот ти я разкрива.
Животът иска от тебе да се радваш. Животът иска от тебе да празнуваш. Животът иска от тебе така дълбоко да се увлечеш, че да не съжаляваш за миналото, да не си спомняш за него, защото във всеки момент ти навлизаш все по-дълбоко и във всеки момент животът става все по-красив,
Ето как живее просветленият човек. Той живее цялостно и за всеки момент.
Това е всичко.
Един голям дзен-учител казал:
- Щом седиш, седи; щом вървиш, върви; най-вече, не се суети.
***
Времето е проблем, защото не си живял правилно - то е символично и симптоматично. Ако живееш правилно, проблемът за времето ще изчезне и страхът от времето ще изчезне.
***
Така че, какво да се прави?
- Във всеки момент, каквото и да правиш, прави го цялостно. Дребните неща: чистене вкъщи, готвене, пране, сутрешна разходка - направи ги цялостно и тогава няма да имаш нужда от медитация.
***
Когато задаваш въпроса "Какво е смъртта?" и дали същото ще бъде след смъртта или не, трябва да знаеш, че ти си жив, но пропускаш шанса и възможността да разбереш какво е животът.
***
Смъртта е нищото във вас, нищо друго освен нищото. Красив феномен! Животът е красив, но е нищо в сравнение със смъртта. Смъртта е страшно красива. Хиляди живота не са нищо пред смъртта, защото смъртта е самото кресчендо. Тя е нищото.
***
При дълбока медитация ще разберете какво е нищото. Ще се сблъскате със смъртта и това е единственият начин да я опознаете - като се сблъскате с нея.
***
Лаодзъ казва:
Раят не е нищо. Раят е способността да се наслаждаваш точно тук и сега.
Ти си в рая и все пак си го загубил, защото не можеш да се наслаждаваш тук и сега. Ти си мислиш и планираш за бъдещето
***
Знанието създава бъдещето. Знанието създава желанието. Знанието създава ставането. Знанието е самсара - колелото. Когато ти си в колелото, ти се въртиш, въртиш, въртиш и не стигаш никъде.
***
Ти можеш да бъдеш само това, което си. Нищо друго не е възможно. Ти се мъчиш да направиш нещо невъзможно.
***
Ти не можеш да бъдеш нищо друго. Как можеш да си? Цветът на розата да се опита да стане цвят на лотоса, или цветът на лотоса да се опита да стане нещо друго... Те не са толкова глупави и са все още част от рая.
Така че раят не е въпрос на географията, той е въпрос на вътрешния мир.
.***
Знанието е средство да се бориш с цялото, а как можеш да се бориш с цялото? Това е като капка в океана, която се бори с океана - едно жалко, много жалко пъклено явление. Как може капката да се бори с океана? Тя може да продължава да се бори, но няма никаква възможност никога да покори цялото. Ще бъде поражение, а това е адът - винаги победен, винаги провал.
***
Тези, които се интересуват от знания, полагат всички усилия да научат все повече и повече. Те трупат - колкото повече трупат, толкова повече се натоварват. Огледайте се наоколо, всеки изглежда, че носи много тежък товар, сломен от собствените си натрупвания, страдащ, но притиснат към него, защото си мисли, че е нещо скъпоценно.
***
Лаодзъ казва:
Ученикът на знанията има за цел -да учи ден след ден.
Всичките му усилия са да научава повече, да трупа повече, да знае повече. И колкото повече научава, толкова по-малко остава вътре в себе си, защото така битието се губи.
Така той става купчина информация, склад за отпадъци, и не може да намери себе си, не знае къде е. Той е загубен в джунглата на своите знания.
***
Ученикът на Дао има за цел -
да губи ден след ден.
. Той губи ден след ден, разтоварва себе си, не научава. Неговото единствено учене е как да не научава.
Единственото нещо , което го интересува, е как да се разтовари напълно.
. Когато ти втръсне от учене, когато си научил много, но не си спечелил нищо,
Когато знаеш много и си се изгубил в своите знания, когато знаеш много, но напълно си забравил кой си ти,
Когато знаеш много за ненужни неща, несъществени неща, а съществените знания за твоя собствен бит са загубени,
- тогава отиваш при мъдреца, за да не научаваш.
.Когато слушате внимателно, вниманието означава напрежение и това означава, че вие сте напрегнати , нетърпеливи да получите, да погълнете, да знаете. Вие се интересувате от знанието - умът се фокусира върху едно нещо: разбира се да научите повече.
***
Медитацията е нефокусиран ум - вие просто слушате тихо, без напрежение в ума, без подтик да научите и знаете, с пълна релаксация, с едно "карай да върви" в отвореното преддверие на вашето битие.
Вие слушате, не за да знаете, а просто слушате, за да разберете. Това са различни начини на слушане.
***
Слушайте медитиращо, без съсредоточаване. Всички училища, колежи, университети учат на съсредоточаване, защото целта е да се запаметява. Тук целта не е да се запаметява, целта е да не се научава изобщо, целта е да не научаваш.
***
Слушайте кротко и не мислете, че ще забравите. Не е нужно да помните
Когато чуеш истината, не е нужно да я помниш, тъй като тя не може да се забрави. Вие може да не успеете да запомните думите, но ще запомните същината... и това няма да е част от паметта ви, а ще бъде част от вашето битие.
***
Чрез непрекъснато губене човек постига да не прави нищо.
Знанието е действие, конфликт, борба, която Дарвин нарича "оцеляване на най-пригодните". Това е борба с природата, непрекъсната борба на човека с цялото. Глупаво! Но е така.
***
Сега се мъчите да вървите срещу течението и, разбира се, чувствате се уморени и естествено победени. Никой не иска да ви побеждава. Реката не се мъчи да ви победи. Всъщност реката изобщо не осъзнава факта, че вие съществувате. И това е добре за реката, защото тя ще побеснее, ако трябва да научи, че съществувате вие - толкова много луди хора.
***
Напълно е очевиден фактът, че блажена реката не подозира, че вие съществувате и се мъчите да се борите с течението.
Нещата се случват и без вас. Всичко си е било съвършено и без вас. Ако не сте тук, всичко ще си бъде така съвършено, както е било винаги. Но вие не го вярвате, защото, ако го повярвате, вашето его ще изчезне. Нещата ще си продължат и когато лицето, което действува , изчезне.
***
Като не правиш нищо, постигаш всичко.
Всичко става, защото цялото функционира. И когато вие не се борите, вие също ставате проводник на цялото -тръба - флейта, която е куха отвътре, а цялото пее чрез вас. Песните стават по-хубави като минават през вас. Даже и сега, независимо от вас, те съществуват.
Много неща стават без твоето действие. И когато нещо стане без твое участие, то си има собствена красота. В него няма насилие, в него има изящество, то е хубаво.
***
Оставете нещата да се случват. Тогава бог ще ги върши чрез вас.
Има два начина на правене на нещата: единият - вие ги правите, а другият - бог ги прави чрез вас.
***
Ако вие ги правите, създавате безпокойство, терзание, нещастие, защото така вие се обвързвате с резултата. Мислете си: "Ще успея ли или няма да успея?" Повече мислите за крайния резултат , отколкото за процеса. И така сте в постоянна тревога. Каквото и да стане, вие се разочаровате. Ако успеете, ще бъдете разочаровани, че успехът няма да ви донесе тези блага, които сте мислели, че ще получите. Ако не успеете, разбира се ще бъдете много нещастни.
***
Хората, които не са успели, са нещастни. Хората, които са успели, също са нещастни. Всъщност успелите са по-нещастни от неуспелите, защото неуспехът е все пак надежда. А човекът, който наистина е успял, няма надежда.
Той става напълно безнадежден. Той няма къде да отиде - той е успял. Питайте богатите хора защо са така нещастни. Бедният човек - ние ще го разберем, но защо богатите са толкова нещастни? Те са успели и сега като преуспяващи разбират, че е било ненужно и че успехът им не им е дал нищо. Той просто е пропилял живота им. А изгубеното време не може да се върне. Сега изглежда, че няма бъдеще и няма надежда. Те може да имат милиони долари и в най-добрия случай, ако продължат по същия начин, ще имат още повече милиони долари. Но какво от това?
Щом като тези толкова много пари не са им дали удовлетворение и повечето пари няма да им го дадат.
***
. Вие можете да трупате милиони долари и лири, и изведнъж да разберете, че нищо не ви засища - жаждата си остава същата, не можете да я угасите. Не остава никаква надежда. Вие сте научили трика как да успявате. Сега сте успели, но сте пропилели целия си живот за този успех. Няма удовлетворение, а дълбоко разочарование, безнадеждност. Ако вие не успеете? Тогава как ще има задоволство?
В света е така: ако загубиш, ти губиш, ако успееш, пак губиш.
Ти търсиш пари, знания, престиж, власт и си тръгваш. Всички вие, които сте си тръгнали, влезте! Оставете знанията, научете незнанието. Влезте! Оставете извършителя, научете се да вършите нещата, без да ги правите.
Има тайна. Това е най-голямата тайна от всички, най-голямото чудо, което може да се случи някому. То е, че вие просто ставате проход, средство, куха флейта и божествените песнопения преминават през вас.
***
Не заставайте между себе си и пътя. Това е общото при йога, тантра и религията. Моля, отдръпнете се, не заставайте на пътя. Само стойте отстрани и оставете Господ да мине с колесницата си.
***
Ако можете да научите едно единствено нещо - как да стоите встрани - вие сте научили всичко.
Тогава осъзнавате, че всичко става от само себе си. Цялото функционира. Частта не е нужно да работи, а само да участвува. Тя просто не бива да създава грижи и конфликти. Тя само трябва да е с цялото..
***
Ако разбирате себе си като част от цялото, вие ставате господар, но ставате господар с цялото, а не срещу цялото. Ако сте срещу цялото, вие ставате роб. Ако течете с реката, вие ставате господар. Вие ставате реката. Ако се опитвате да вървите срещу течението, ставате роб.
Когато нуждите на тялото са задоволени, надигат се нуждите на ума. Когато се задоволят нуждите на ума, се появяват духовните нужди, т.е. има йерархия.
Ако нуждите на вашето тяло не са задоволени, вие не мислите за нуждите на ума. Когато сте гладни, не мислите за поезия, просто не можете, то е невъзможно. Когато сте гладни, не можете да мислите за музика. Бетховен не значи нищо за вас, когато сте гладни. Когато сте гладни, красотата е безсмислена дума. Гледате красиво лице, но виждате хляб...
.***
Човекът на изкуството е дотолкова човек на изкуството, доколкото твори. Ясно е, че не сте ме разбрали правилно. Човекът на изкуството е човек на изкуството само дотолкова, доколкото той позволява на творчеството да става. Това не значи, че той твори. Той не създава, той не е създател. Той може да композира неща, но не е творец. Той може да е технически изпълнител, но не е художник.
***
Когато създавате, Създателят създава чрез вас, а не вие.
Всички велики поети знаят това. Всички велики учени го знаят. Когато те не са, нещо започва да тече през тях и ги обсебва. Нещо по-велико от тях протича през тях, филтрира се, а те не са нищо друго освен улеят, по който тече.
***
Бог е творецът, а те са били само преносителите, които той е използувал. И те са били благодарни, че тях е избрал да ги ползува като преносители. Първокласните поети, художници, музиканти, учени - всички го знаят, само второкласните не го знаят. Второкласният е имитатор. Той имитира първокласните. Така служи на егото - аз творя. Никой достоен човек на изкуството не е претендирал, че той е творецът.
***
Животът не представлява проблем. По-скоро е тайнство, което трябва да се преживее, а не проблем, който да се реши. Но той става и проблем. Става проблем, защото ти отлагаш нещата, отлагаш ги от днес за утре. Това, което може да се направи днес, да се стори днес, не може да се стори утре. Това, което би било добро дело днес, тайнство, което да се преживее, утре ще стане един много труден и неприятен въпрос за разрешаване.
***
Оправяй нещата едно след друго и не ги оставяй да те затрупат. Не ги натрупвай. Животът си е хубав, но става грозен. Той не е проблем. Всеки проблем е толкова ДРЕБЕН, че е глупаво да наричаш живота проблем. Той не е проблем за дърветата, не е проблем за птичките, не е проблем за земята и небето
***
. Той е проблем само за човека, тъй като само човекът се е научил на хитрост - хитростта да отлага. Така дребните неща стават големи. И идва моментът, в който ти не можеш да се справиш с тях. Тогава ти ставаш дребен, а проблемът огромен и почти е невъзможно да го решиш.
***
Рядко ще намериш човек, който в даден момент да не е мислил да извърши самоубийство.
Психоаналитиците казват, че всеки мъж и всяка жена в продължение на живота си поне десет пъти мисли за самоубийство.
***
.Така че, за да разбереш, че съществуването е красиво, свещено, че то е благодат, благословия, ти трябва да живееш по различен начин - живот, в който не отлагаш нещата. Това значи да живееш във всеки момент.
Re: Тълкуване мъдростта на Лаодзъ
Зарежи миналото и не се захващай с бъдещето. Сегашният момент е всичко.
Ако преживяваш настоящия момент будно, тогава нещата, дребните неща, ще се оправят, а с оправяне на дребните неща, ти ще растеш и няма да имаш големи проблеми.
***
Лаодзъ казва, че за големия човек няма големи проблеми.
Нормално е вие да си мислите обратното, че има големи хора, защото те решават големи проблеми. А Лаодзъ казва, че няма големи проблеми за големия човек,тъй като той никога не оставя проблемите да станат големи.
***
Той ги разрешава, докато са дребни и са в ръцете му - тогава може да се направи нещо. Когато решаваш проблема на момента,ти си свеж и необременен, не се трупа прах върху битието ти. Когато се пъхнеш в следващия момент, ти си свеж и млад
***
. Но има неща, които ти не можеш да постигнеш с действие. Ето го критерият:
Всичко, което може да се постигне с действие, принадлежи към материалния свят.
А всичко, което принадлежи към духовния свят, не може да се постигне с действие. То може да се постигне само чрез бездействие, релаксация и тотално карай-да-върви!
***
Когато се появи гневът, той е като едно семе. Ако искаш да го изхвърлиш в този момент, не е трудно. Но ако го оставиш да пусне корени дълбоко в тебе, да се разпростре в твоето битие, да те обхване цял, тогава ще бъде много трудно да унищожиш гнева в себе си. Ще ти се струва, че унищожаваш себе си, защото е станал неразделна част от тебе.
***
Замени омразата с добро. Справяй се с трудното, докато е лесно. Справяй се с голямото, докато е малко.
***
Всичко е малко и лесно в настоящия момент.
Но вие можете да сторите поне едно нещо: можете да започнете да живеете за всеки отделен момент. Така поне няма да събирате повече глупост около себе си, повече боклуци. Поне ще можете да изчистите част от градината и ще започнете да работите ден за ден. А веднъж разберете ли колко трудни са станали проблемите, разберете ли, че те са лесни, ако се решават в началото, отново всичко ще стане лесно.
Но това чувство, този нюанс, този трик трябва да се научи.
***
Човекът преминава от момент в момент, напълно разтоварен от миналото и необременен за бъдещето. Движи се като огледалото празен.
Празното огледало е най-правилният израз за мъдреца. Ти заставаш пред него и то те отразява. Когато се отдалечиш, отражението изчезва. Огледалото е пак празно и отново е готово да отрази това, което застане пред него. Огледалото никога не казва: Аз ще те отразя утре. Ако то може да каже: Утре ще отразявам, ще се натрупа такава тълпа, че нищо няма да се отрази.
***
Всеки е в състояние да реши собствените си проблеми. Всеки трябва да е в състояние. Щом си способен да създаваш проблеми, кой друг трябва да е способен да ги решава? Ти ги създаваш, ти ги решаваш.
Тези съвети на Лаодзъ са много важни. Обърни им достатъчно внимание. Медитирай върху тях. Нека битието ти да се потопи в тях.
***
Мъдрецът ... не цени нещата, които се постигат трудно.
Той цени простите неща. Ако може да се сдобие с храна, когато е гладен, той е щастлив Когато е жаден и може да получи малко вода, за да утоли жаждата си, той е толкова щастлив, колкото не можеш да повярваш. Малките неща, които не е трудно да получи, той цени и затова живее в мир.
***
Ти цениш трудните неща и винаги ще живееш в хаос. Животът ти ще бъде кошмар. А когато получиш тези трудни неща, ще има други неща още по-трудни, които трябва да получиш. Няма край на това.
***
Вие казахте, че в живота няма цели. А ние всички сме дошли тук с цел да постигнем просветление. Молим Ви да ни кажете Вашето становище.
- В света вашите желания са да имате пари, власт, престиж, а след време това ви втръсва. Разбирате, че всичко е боклук. Ако ги постигнете, вие сте победените, ако не ги постигнете, пак сте победени
. Тогава започвате да разбирате, че всичко това е глупост. И внезапно ви осенява мисълта за нова игра: просветление, медитация, йога, Бог, отвъдния свят, отвъдния бряг! Отново умът е в своята стихия - открил се е нов свят на желания и тръгвате да гоните новите цели.
Сега се намираш в по-задънена улица от преди. При първото ти разбираш безполезността, а при второто ще са ти нужни милиони живота, за да разбереш, че и то е безполезно.
***
Когато човек осъзнае, че всички цели са безполезни -без изключение всички цели са безполезни - тогава няма какво повече да правиш освен да бъдеш. Отпускаш се, релаксираш цялостно, няма нищо за вършене и няма напрежение.
***
Тогава твоите граници изведнъж се стопяват, както се топи снегът при сутрешните лъчи на слънцето. И като няма какво да правиш, ти изчезваш, егото изчезва. Когато нямаш какво да правиш, какъв да бъдеш и какво да постигаш, тогава кой си ти? Цялата самоличност се изпарява. Това е просветлението.
***
Отпуснете се. Захвърлете бъдещето напълно. Само настоящият момент съществува, а този момент е вечността. Този живот е всичко, което имате, не мислете за отвъдния бряг.
Ако преживяваш настоящия момент будно, тогава нещата, дребните неща, ще се оправят, а с оправяне на дребните неща, ти ще растеш и няма да имаш големи проблеми.
***
Лаодзъ казва, че за големия човек няма големи проблеми.
Нормално е вие да си мислите обратното, че има големи хора, защото те решават големи проблеми. А Лаодзъ казва, че няма големи проблеми за големия човек,тъй като той никога не оставя проблемите да станат големи.
***
Той ги разрешава, докато са дребни и са в ръцете му - тогава може да се направи нещо. Когато решаваш проблема на момента,ти си свеж и необременен, не се трупа прах върху битието ти. Когато се пъхнеш в следващия момент, ти си свеж и млад
***
. Но има неща, които ти не можеш да постигнеш с действие. Ето го критерият:
Всичко, което може да се постигне с действие, принадлежи към материалния свят.
А всичко, което принадлежи към духовния свят, не може да се постигне с действие. То може да се постигне само чрез бездействие, релаксация и тотално карай-да-върви!
***
Когато се появи гневът, той е като едно семе. Ако искаш да го изхвърлиш в този момент, не е трудно. Но ако го оставиш да пусне корени дълбоко в тебе, да се разпростре в твоето битие, да те обхване цял, тогава ще бъде много трудно да унищожиш гнева в себе си. Ще ти се струва, че унищожаваш себе си, защото е станал неразделна част от тебе.
***
Замени омразата с добро. Справяй се с трудното, докато е лесно. Справяй се с голямото, докато е малко.
***
Всичко е малко и лесно в настоящия момент.
Но вие можете да сторите поне едно нещо: можете да започнете да живеете за всеки отделен момент. Така поне няма да събирате повече глупост около себе си, повече боклуци. Поне ще можете да изчистите част от градината и ще започнете да работите ден за ден. А веднъж разберете ли колко трудни са станали проблемите, разберете ли, че те са лесни, ако се решават в началото, отново всичко ще стане лесно.
Но това чувство, този нюанс, този трик трябва да се научи.
***
Човекът преминава от момент в момент, напълно разтоварен от миналото и необременен за бъдещето. Движи се като огледалото празен.
Празното огледало е най-правилният израз за мъдреца. Ти заставаш пред него и то те отразява. Когато се отдалечиш, отражението изчезва. Огледалото е пак празно и отново е готово да отрази това, което застане пред него. Огледалото никога не казва: Аз ще те отразя утре. Ако то може да каже: Утре ще отразявам, ще се натрупа такава тълпа, че нищо няма да се отрази.
***
Всеки е в състояние да реши собствените си проблеми. Всеки трябва да е в състояние. Щом си способен да създаваш проблеми, кой друг трябва да е способен да ги решава? Ти ги създаваш, ти ги решаваш.
Тези съвети на Лаодзъ са много важни. Обърни им достатъчно внимание. Медитирай върху тях. Нека битието ти да се потопи в тях.
***
Мъдрецът ... не цени нещата, които се постигат трудно.
Той цени простите неща. Ако може да се сдобие с храна, когато е гладен, той е щастлив Когато е жаден и може да получи малко вода, за да утоли жаждата си, той е толкова щастлив, колкото не можеш да повярваш. Малките неща, които не е трудно да получи, той цени и затова живее в мир.
***
Ти цениш трудните неща и винаги ще живееш в хаос. Животът ти ще бъде кошмар. А когато получиш тези трудни неща, ще има други неща още по-трудни, които трябва да получиш. Няма край на това.
***
Вие казахте, че в живота няма цели. А ние всички сме дошли тук с цел да постигнем просветление. Молим Ви да ни кажете Вашето становище.
- В света вашите желания са да имате пари, власт, престиж, а след време това ви втръсва. Разбирате, че всичко е боклук. Ако ги постигнете, вие сте победените, ако не ги постигнете, пак сте победени
. Тогава започвате да разбирате, че всичко това е глупост. И внезапно ви осенява мисълта за нова игра: просветление, медитация, йога, Бог, отвъдния свят, отвъдния бряг! Отново умът е в своята стихия - открил се е нов свят на желания и тръгвате да гоните новите цели.
Сега се намираш в по-задънена улица от преди. При първото ти разбираш безполезността, а при второто ще са ти нужни милиони живота, за да разбереш, че и то е безполезно.
***
Когато човек осъзнае, че всички цели са безполезни -без изключение всички цели са безполезни - тогава няма какво повече да правиш освен да бъдеш. Отпускаш се, релаксираш цялостно, няма нищо за вършене и няма напрежение.
***
Тогава твоите граници изведнъж се стопяват, както се топи снегът при сутрешните лъчи на слънцето. И като няма какво да правиш, ти изчезваш, егото изчезва. Когато нямаш какво да правиш, какъв да бъдеш и какво да постигаш, тогава кой си ти? Цялата самоличност се изпарява. Това е просветлението.
***
Отпуснете се. Захвърлете бъдещето напълно. Само настоящият момент съществува, а този момент е вечността. Този живот е всичко, което имате, не мислете за отвъдния бряг.
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите