Светът отвъд нас
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Ошо - Беседи за смъртта

Go down

Ошо - Беседи за смъртта Empty Ошо - Беседи за смъртта

Писане by zen Съб Юни 29, 2013 8:08 pm

Аз уча хората на изкуството да се умира, защото този, който се обучава на изкуството да се умира става експерт и в изкуството да се живее.


НЯМА ПО-ГОЛЯМА ЛЪЖА ОТ СМЪРТТА

Това, което човек осъзнае, от него може да се освободи. Човек може да възтържествува само над това, което познава. За нашите неуспехи и поражения е виновно единствено невежеството. Поражението е породено от тъмнината; когато има светлина, неуспехът е невъзможен - светлината се превръща в победа.
***
Ето първото, което искам да ви кажа за смъртта - няма по-голяма лъжа от смъртта. И все, пак тя изглежда истина. И не само изглежда, тя изглежда най-важната истина в живота - сякаш целият живот е заобиколен от смъртта. Независимо дали забравяме за нея, или предпочитаме да не я забелязваме, тя си остава наблизо. Смъртта и по-близо до нас от собствената ни сянка.
***
Целият ни живот е изграден върху страха от смъртта. Именно той е създал обществото, нацията, семейството и приятелите. Той ни заставя да преследваме цели и честолюбиво да се стремим към по-високо положение. И най-удивително от всичко е, че дори нашите богове и храмове са издигнати поради страх от смъртта. Страхувайки се от смъртта, хората коленичат и се молят. Страхувайки се от смъртта, хората се молят на Бога, събрали ръце и вдигнали ги към небесата. Няма нищо по-лъжливо от смъртта. Затова какъвто и живот да създаваме, ако вярваме в истинността на смъртта, той става лъжлив.
***
Как да познаем лъжливата природа на смъртта?
Как да разберем, че смърт няма? Докато не узнаем това, страхът ни няма да премине. Докато не познаем лъжливостта на смъртта, животът ни ще си остане лъжлив. Докато запазваме страха си от смъртта, не може да има истински живот. Докато треперим от страх пред смъртта, няма да се мобилизираме и да изживеем истинския си живот. Могат да живеят само тези, за които сенките на смъртта са изчезнали завинаги. Как може да се живее с изплашен и треперещ ум? И ако смъртта с всяка секунда изглежда все по-близо, възможно ли е да се живее? Как можем да живеем?
***
Независимо колко си затваряме очите пред смъртта, в действителност никога не я забравяме напълно. Ако изнесем гробищата извън града, това нищо не променя - смъртта пак ще ни показва своето лице. Всеки ден умира един или друг човек; всеки ден някъде настъпва смъртта и разтърсва самата основа на нашия живот.
***
Където и да се срещнем със събитието смърт, ние винаги осъзнаваме собствената си смърт. Оплаквайки нечия смърт, ние плачем не само за неговата смърт, но и за мисълта за нашата собствена. Нашето страдание, болка и отчаяние е предизвикано не само от чуждата смърт, но и от очевидната възможност за нашата собствена смърт.
***
Всяка смърт се явява и наша собствена. А докато сме заобиколени от смъртта, как можем да живеем? Невъзможно е да се живее така. Така не можем да разберем какво е животът - неговата радост, неговата красота, неговата благословия.
***
Молитвите, родени поради страх от смъртта, не са молитви към Бога. Само този, който е изпълнен с радост, достига храма на Бога. Царството Божие е изпълнено с радост и красота, но камбаните на Божия храм звънят само за тези, които са свободни от всички видове страх, за тези, които са станали безстрашни. Тъй като сме свикнали да живеем в страх, казаното ни изглежда трудно и дори абсурдно - само едно от двете може да бъде правилно.
***
Запомнете, ако животът е истинен, тогава смъртта не може да бъде истинна, а ако е истинна смъртта, тогава животът няма да бъде нищо повече от сън, лъжа; тогава животът не може да бъде истинен. Двете не могат да съществуват едновременно. А ние се вкопчваме едновременно и в двете. Чувстваме, че сме живи, и в същото време чувстваме, че сме мъртви.
***
Всеки ден виждаме, че някой умира; всеки ден се случва смъртта. Смъртта е висша истина. Тя е очевидна, прониква в центъра на нашето същество. Ти можеш да затвориш очи, но независимо колко е далеч от теб, тя все остава очевидна. Независимо от това, колко се крием от нея и бягаме, тя не ни заобикаля. Как може да се изкриви тази истина?
***
Поради страха от смъртта хората вярват в безсмъртието на душите - само от страх. Те не знаят, те просто вярват.
Някои хора повтарят всяко утро, седейки в храма или джамията: "Душата не умира, душата е безсмъртна". Те вярват, че само като повтарят това, правят душите си безсмъртни. Живеят с впечатлението, че смъртта може да бъде избегната с повтарянето: "Душата е безсмъртна".
Смъртта никога няма да изчезне от подобно повторение - тя може да стане лъжа само ако бъде позната.
***
Звучи много странно, но запомнете - ние винаги признаваме противоположното на това, което продължаваме да повтаряме. Когато някой казва, че е безсмъртен, че душата е безсмъртна, когато го повтаря, той просто знае, знае дълбоко в себе си, че ще умре, че ще му се наложи да умре. Ако е сигурен, че няма да умре, не е необходимо все да повтаря за безсмъртието.
***
Фактически, ние толкова се страхуваме от смъртта, че от страх продължаваме да повтаряме: "Душата е безсмъртна". И живеем с илюзията, че ако го повтаряме достатъчно дълго, ще стане истина. Нищо не става истина чрез повторение.
***
Смъртта не трябва да се отхвърля с думите, че не съществува. Смъртта трябва да се познава, с нея трябва да се сблъскаш, трябва да я преживееш. Все някога ще ни се наложи да се запознаем с нея. А вместо това продължаваме да бягаме от смъртта.
***
Как можем да я видим? Виждайки смъртта, ние затваряме очи. Когато по пътя преминава погребална церемония, майката закрива очите на детето, с думите:
"Не гледай! Някой е умрял!" Крематориумите са изнесени извън градовете и рядко попадат пред очите ни, за да не бъде смъртта редом с нас, право пред нас. А ако споменеш пред някого за смъртта, той ще ти забрани да говориш.
***
Всички ние правим едно и също - обръщаме гръб на смъртта и бягаме от нея.
Веднъж на един надгробен камък прочетох следното:
"Тук почива човек, който през целия си живот бягаше от собствената си сянка и изразходва напразно живота си, бягайки от нея. Но този човек не знаеше дори толкова, колкото знае надгробният камък - защото надгробният камък почива в сянката, а не бяга и затова не хвърля сянка".
Ние бягаме от сянката си. А само това, от което бягаме, започва да ни преследва. Колкото по-бързо бягаме, толкова по-бързо ни следва, защото е нашата собствена сянка.
***
Смъртта е нашата собствена сянка. Продължавайки да бягаме от нея, никога не ще можем да спрем и да узнаем, какво е.
Никой никога не може да избяга от своята сянка, никой не може да победи в битката с нея. Това не означава, че сянката е по-силна, затова никога няма да я победим; това просто означава, че няма сянка, а следователно няма и победа. Не можеш да победиш нещо, което не съществува. Затова хората продължават да побеждават смъртта - защото смъртта е просто сянката на живота.
***
Когато животът се движи напред, с него се движи и сянката му.
Смъртта е сянката, която възниква зад живота, а ние никога не искаме да се огледаме и да видим какво е това. Толкова пъти стигаме до изнемога, преживявайки това надбягване отново и отново. Не сте за пръв път на този бряг - били сте тук и по-рано, може би не точно на този, но на някой друг бряг. Може би тялото ви не е било същото, но надбягването е било същото. Навярно краката са били други, но надбягването е било същото.
***
Живеем много животи, носейки със себе си страха от смъртта, и все не намираме сили да осъзнаем, нито да видим това. Толкова ни е страх, когато приближава смъртта, когато всички сенки се сгъстяват около нас, че от страх губим съзнание. По правило, никога не оставаме в съзнание в момента на смъртта. Ако поне веднъж някой остане в съзнание, страхът от смъртта ще изчезне завинаги.
***
Ако поне веднъж човек е способен да види как протича умирането, какво е смъртта, какво се случва в действителност, следващият път не би се боял, защото смърт няма. Не че ще е победил смъртта - можем да победим само нещо, което съществува.
В познаването смъртта изчезва и не остава нищо, което може да бъде победено
***.
Много пъти сме умирали, но всеки път, когато се е случвала смъртта, сме губили съзнание. По подобен начин лекарят или хирургът ви поставят под наркоза преди операцията, за да не чувствате болка. Ние толкова се страхуваме от смъртта, че в момента на смъртта доброволно губим съзнание. Губим съзнание точно преди смъртта.
***
Умираме безсъзнателни и след това се раждаме в състояние на безсъзнателност. Не виждаме нито смъртта, нито раждането, и затова никога не можем да разберем, че животът е вечен.
***
Раждането и смъртта не са нищо повече от крайпътни страноприемници, в които се преобличаме и сменяме конете си. В стари времена не е имало железници, затова хората пътували с каляски с конски впрягове. Пътували от едно село до друго и когато конете се уморели, ги заменяли със свежи в страноприемниците, а след това отново ги сменяли в следващото село. Всички тези хора, сменяйки конете си, никога не осъзнали, че това, което правят, е подобно на смъртта и новото раждане. Но сменяйки конете, те оставали в пълно съзнание.
***
Смъртта и раждането са просто станции, на които се сменят впрягове, където се оставят старите, уморени коне и се впрягат нови. Но и двете действия се извършват, когато сме в безсъзнателно състояние. А човек, чието раждане и смърт преминават безсъзнателно, не може да живее съзнателен живот - той действа полусъзнателно, живее в полусънно състояние.
***
Искам да кажа, че е много съществено да се види смъртта, да се разбере, да се познае. Но това е възможно само когато умираме - човек може да види смъртта само когато умира. Как да го направиш сега? Ако човек види смъртта само в момента на смъртта, не е възможно да я разбере - защото в момента на смъртта той губи съзнание.
***
Да, това може да се направи сега. Можем да проведем експеримент, влизайки в смъртта по собствена воля. И нека да ви кажа - медитацията не е нещо друго, а влизане в смъртта. Опитът за доброволно влизане в смъртта е медитация.
Явлението, което се случва автоматично при отхвърлянето на тялото, ние можем да предизвикаме преднамерено, създавайки вътрешна дистанция между себе си и тялото. И по такъв начин, напускайки тялото отвътре, ние можем да изпитаме сами събитието на смъртта, да изпитаме опита за настъпване на смъртта.
***
Можем да преживеем смъртта още днес, тази вечер, защото настъпването на смъртта просто означава, че нашата душа и нашето тяло ще преживеят в това пътешествие това разделение, което настъпва, когато пътешественикът върви напред, оставяйки назад своя кон.
***
В зеления орех черупката и ядката все още са свързани и ако разбиеш черупката, ще разбиеш и ядката. По какво се различава зрелият орех от зеления? Има една малка разлика - ядката на зрелия орех се е свила вътре и се е отделена от черупката. Между черупката и ядката се е появила дистанция. Сега, дори и да разбиеш черупката, можеш да запазиш ядката.
***
Ако искаш да разбереш какво е смъртта сега, докато си жив, се научи да отделяш ядката от черупката.
Ако черупката - тялото и ядката - съзнанието - се разделят в тази минута, със смъртта е свършено. Със създаването на дистанция ти разбираш, че черупката и ядката са две отделни неща, че ти ще продължиш да живееш, дори ако черупката бъде разбита, дори ако изчезне. В това състояние дори ако се случи смъртта, тя няма да може да проникне вътре в теб, тя ще се случи отвън. Това просто означава, че ти няма да умреш. Това, което си ти, ще остане живо.
***
В това е смисълът на медитацията - да се научиш да отделяш ядката от черупката. Можеш лесно да ги разделиш, защото те са отделни. Можеш да разбереш, че са отделни, защото те са отделени. Затова аз наричам медитацията доброволно влизане в смъртта.
***
Ако веднъж в живота си се сблъскаме лице в лице със смъртта, никога повече няма да имаме нищо общо с нея. Смъртта ще продължава да се приближава, но вече ще бъде само крайпътна станция - ще бъде като смяна на дрехите; сякаш вземаме нови коне и се отправяме в нови тела към ново пътешествие, по нови пътища, в нови светове. Смъртта никога няма да може да ни унищожи. Ще проумеем това само когато се сблъскаме със смъртта. Ще ни се наложи да го разберем; ще ни се наложи да преминем през нея.
***
Докато се боим от смъртта, не може да медитираме. Мнозина идват при мен и казват, че не могат да медитират. Как да им обясня, че истинският им проблем е съвсем друг? Истинският проблем е страхът от смъртта, а медитацията е процес на смърт. В състояние на тотална медитация ние достигаме същото състояние, както и мъртвият човек. Единствената разлика е, че мъртвият достига до това състояние безсъзнателно, докато ние го достигаме съзнателно. Това е единствената разлика.

Мъртвият не знае нищо за това, което се случва, как се е разбила черупката, а ядката е оцеляла. Медитиращият, търсещият знае, че черупката и ядката са се разделили. Страхът от смъртта е основната причина, поради която хората не могат да потънат в медитация, няма друга.
***
Затова първото, което искам да ви кажа, е: ако продължаваш да бягаш от смъртта, винаги ще бъдеш побеждаван от нея, а в деня, в който се изправиш и я срещнеш, в същия този ден тя ще те напусне, а ти ще останеш.
***
Защо така се боим да умрем? Зад този страх се крие тайна, която трябва да разберем.
Зад нея стои определена математика и тази математика е интересна.
***
Ние никога не сме виждали как умираме. Виждали сме как умират другите и това е родило идеята, че ще трябва да умрем и ние.
Например, капката роса в океана живее заедно с хиляди други капки, докато веднъж върху нея пада слънчев лъч, тя се превръща в пара и изчезва. Другите капки си мислят, че тя е мъртва и са прави - известно време са виждали тази капка, а сега я няма. А капката, както и по-рано, съществува в облаците. Но как другите капки да разберат това, докато самите не станат облаци? По това време тази капка, вероятно, вече ще е паднала в морето и отново ще е станала капка. Но как да разберат това другите капки, докато сами не се отправят в това пътешествие?
***
Когато видим, че край нас някой умира, ние си мислим, че този човек вече го няма, че още един човек си е отишъл. Не осъзнаваме, че този човек просто се е изпарил, че е влязъл във финото тяло и се е отправил към ново пътешествие - че това е капката, която се е изпарила, само за да стане отново капка. Как да видим това? Всичко, което чувстваме, е че още един човек го няма, още един човек е мъртъв.
***
По този начин всеки ден умира някой, всеки ден си отива още една капка. И постепенно в нас възниква увереността, че и на нас ще ни се наложи да умрем. "Аз също ще умра". Тогава ни обхваща страх: "Аз ще умра". Този страх ни обхваща, защото гледаме другите. Ние живеем, наблюдавайки другите, и в това е нашият проблем.
***
Зад всичко това стои същата математика. Когато гледаме лицата на другите хора и своята собствена действителност правим огромна грешка.
И в нашето възприемане за живота и смъртта действа същата погрешна математика. Ти си виждал как умират други хора, но никога не си виждал как умираш самият ти. Виждал си смъртта на другите, но никога няма да разбереш остава ли живо нещо вътре в тях.
***
Това, което наричаме живот, и това, което наричаме смърт, са части от големия живот. Аз дишам. Въздухът влиза, въздухът излиза. Същият въздух, който излиза, след известно време отново влиза в дробовете ми. Вдишването е живот, издишането - смърт. Но и едното и другото са части от големия живот - живот и смърт, вървящи ръка за ръка. Раждането е едната крачка, смъртта - другата. Ако можехме да видим, ако можехме да проникнем вътре, щяхме да видим големия живот.
***
Навярно вече сте разбрали моята гледна точка - трябва да достигнем центъра вътре, дълбоко вътре, където няма смърт. Трябва да отхвърлим всичко външно, периферията, където се случва смъртта. В смъртта тялото отпада, чувствата отпадат, мислите отпадат, приятелството отпада, враждата отпада - всичко отпада. Целият външен свят си отива - оставаме само ние, остава само "аз", само съзнанието остава отстранено.
По същия начин е в медитацията - трябва да отхвърлим всичко, да оставим жив само наблюдателя, вътрешния свидетел. И тогава смъртта ще се случи.
***
Ние никога не сме умирали и никога няма да умрем. Никой никога не е умирал и никой никога няма да умре. За да разберем това, трябва да се спуснем по всичките стъпала на смъртта.
zen
zen
Admin

Брой мнения : 178
Join date : 29.06.2013

https://mysticalworld.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Ошо - Беседи за смъртта Empty Re: Ошо - Беседи за смъртта

Писане by zen Съб Юни 29, 2013 8:08 pm

Искам да ви покажа трите стъпки, които ще следваме.
Ето тези три стъпки.

1.Първо - отпуснете тялото.
Трябва да отпуснеш тялото толкова, че да почувстваш, че лежи на известно разстояние от теб. Трябва да оттеглиш от тялото цялата си енергия и да я събереш вътре.
Никога ли не сте забелязвали? Когато се караш с някого, откъде тялото ти получава допълнителна енергия? В такова състояние можеш да повдигнеш толкова голям камък, който не би могъл да помръднеш в спокойно състояние. Ти никога не си се замислял откъде се взимат тези сили? Всъщност, ти внасяш в тялото енергията - тя ти е нужна, ако си в беда, ако си в опасност, ако се сблъскаш с врага. Знаеш, че животът ти може да бъде застрашен, ако не повдигнеш този камък, и си вложил цялата си енергия в тялото.

2.Следваща стъпка: отпуснете дишането.
Дълбоко в дишането се съдържа жизнена енергия, прана и именно затова човек умира, когато дишането прекъсне.
Дълбоко вътре дишането ни задържа свързани с тялото. Дишането е мост между душата, и тялото; то е връзката. Затова наричаме дишането прана. Щом се прекъсне дишането, прана си отива. С това са свързани няколко техники.
***
Какво се случва, когато човек отпусне дишането напълно, когато му позволи да бъде тихо и спокойно? Постепенно дишането достига до точка, в която човек не знае диша ли вътре или не. Често започва да недоумява жив ли е още или е умрял, има ли дишане или не. Дишането се движи така тихо, че човек не знае, дали изобщо се движи.
***
Не е нужно да контролираш дишането. Ако се опиташ да го направиш, дишането никога няма да бъде под контрол, ще се опитва да излезе навън или да влезе навътре. Затова казвам, че не трябва да правиш нищо - просто му позволи да бъде все по-отпуснато и поотпуснато, по-спокойно и по-спокойно. Постепенно, в определена точка, дишането ще достигне покой.
***
Когато дишането прекъсне за миг става очевидно, че тялото е отделено, че ти си отделен - случила се е смъртта. Затова във втория стадий трябва да отпуснете дишането.

3.В третия стадий трябва да отпуснете ума.
Ако дишането е отпуснато, а умът не е, ти няма да можеш да разбереш какво се е случило, защото умът ще бъде зает със своите мисли. Затова третото, което трябва да бъде отпуснато, е умът.
***
Ще преминем през тези три стадия, а след това, в четвъртия стадий, ще поседим в мълчание.
Както искате - можете да лежите или да седите. По-лесно ще бъде да легнете - такъв прекрасен плаж, може добре да го използваме. Всеки трябва да има около себе си пространсгво, за да легне.
***
И така, ние ще преминем през тези три стадия, а след това, в четвъртия, ще останем десет минути в мълчание.
Започнете да чувствате. Тялото се отпуска... продължавайте да го отпускате... Продължавайте да отпускате тялото и да чувствате как се отпуска. Тялото се отпуска, почувствайте това... отпуснете всяка част на тялото. Почувствайте вътре... тялото се отпуска. Енергията се връща вътре... енергията се връща от тялото, обръща се навътре... енергията се връща. Отпуснете се, отпуснете се напълно, сякаш тялото вече го няма.
Преместихме се вътре. Тялото се отпусна... Дишането се успокоява... отпуснете дишането... отпуснете го напълно.... нека бъде свободно. Не е нужно да го спирате или забавяте, просто нека бъде отпуснато.
Почувствайте това: дишането става спокойно и отпуснато... дишането се отпуска... дишането се успокоява. Дишането се е успокоило... Сега нека умът се отпусне... Почувствайте, как мислите се успокояват...... умът се е успокоил...
***
Смъртта е неизбежна. Разбира се, ти ще умреш, и аз ще умра, и този живот ще бъде разрушен, превърнат в прах, изтрит. Когато наричам смъртта най-великата от всички истини, искам да ти напомня факта, че всички ще умрем. И когато казвам, че смъртта е абсолютно лъжлива, искам да ти напомня, че вътре в това "аз", вътре в "теб", има някой друг, който никога няма да умре. И че има живот, различен от този, който ти смяташ за живот - живот без смърт.
***
Стаята е изпълнена с тъмнина, но ако те помоля да изхвърлиш тази тъмнина, не можеш да го направиш.
Ако тук има тъмнина, моля те, изнеси я - ти не можеш да го направиш. Защо? Защото тъмнината има негативно съществуване; тъмнината е просто отсъствие на светлина. Макар че тъмнината съществува, тя всъщност представлява отсъствие на светлина. Затова ако някой каже, че няма тъмнина, ще е прав. Има присъствие на светлина и отсъствие на светлина, но няма тъмнина като такава. Ето защо можем да правим със светлината каквото поискаме, но с тъмнината не можем да на правим нищо. Ако искаш да премахнеш тъмнината, трябва да внесеш светлина; ако искаш да внесеш тъмнина, трябва да загасиш светлината. С тъмнината не можеш да направиш нищо непосредствено.
***
Имай предвид - има определени неща, които могат да се постигнат само чрез собствени усилия. Бог не е вещ, която се продава на пазара, не е стока за ширпотреба, която може да се купи навсякъде. Не е един от предметите, които се продават в универсалните магазини, където можеш да отидеш и да го купиш.
***
Защо въобще трябва да мислим за смъртта? Ние имаме живот, нека го живеем. Нека го живеем в настоящето. Защо да внасяме идеята за смъртта?
Въпросът е правилен, но самата му постановка - "Защо да внасяме идеята за смъртта?" или "Нека живеем и не мислим за смъртта" показва, че и ти не можеш да избегнеш мисълта за смъртта.
Смъртта е гигантски факт, който не може да се игнорира, макар че през живота си ние се стараем да не мислим за смъртта - не защото за смъртта не трябва да се мисли, а защото самата мисъл е ужасна. От самата мисъл: "Ще умра" ти полазва студ по кожата. Разбира се, тя ще те изплаши, когато умираш, но и по-рано - ако завладее ума ти - ще те разтърси до самите ти корени.
***
Човек винаги се опитва да забрави за смъртта, да не мисли за нея. Ние сме построили целия си начин на живот по такъв начин, че смъртта да не се забелязва. Всички човешки опити да се фалшифицира смъртта изглеждат успешни, но всъщност никога не са успешни, защото, каквото и да правим, смъртта я има. Как да избягаме от нея? Къде да избягаме? Дори да избягаш от нея, рано или късно ще се приближиш до нея. Където и да бягаш, в каквато и посока да се движиш, в края на краищата ще се окажеш там. С всеки ден тя става по-близка - независимо дали мислиш за това или не, дали бягаш от нея или не. Човек никога не може да избяга от този факт.
***
Погрешно е да се смята, че след като смъртта ще се случи някъде в бъдещето не трябва да мислим за нея. Това е невярна представа. Смъртта не се случва в бъдещето - тя се случва всеки миг. Макар че в бъдещето тя идва като завършек, в действителност се случва всеки миг. Ние умираме във всеки миг. Ако седим тук един час, ние умираме един час. За да умрем напълно, са ни нужни седемдесет години, но все пак този час е част от целия процес. В продължение на този час ние също ще умираме. Не става така - след седемдесет години човек внезапно да умре - смъртта никога не идва мигновено. Тя не е внезапно събитие, тя е процес, който започва с раждането.
***


Раждането е първата част на смъртта, а смъртта - последната.
Но това пътешествие започва с раждането. Това, което наричаме рожден ден, всъщност е денят на смъртта. Да, ще е нужно време, но пътешествието вече е започнало.
***
Второто, което искам да ви кажа: не мислете, че смъртта е някъде в бъдещето; смъртта присъства във всеки миг!
Какво е бъдещето? То е пълният сбор от всички наши настоящи. Ние продължаваме да трупаме. По подобен начин се загрява водата. На 1 ° водата е започнала да се загрява, но още не се е превърнала в пара. Същото се случва на 2°. Водата се превръща в пара, когато се нагрее до 100°, но тя е започнала своя преход към парата с първия градус, след това се е нагряла до 2°, до 3° и т.н. Но дори при температура 99° тя не се е превърнала в пара, това се случва при 100°. Никога не ти е идвало на ум, че стотният градус е също такъв градус като първия? Пътуването от 99° до 100° е същото, както пътуването от 1° до 2° - няма разлика.
***
Затова този, който знае, ще те предупреди, че още от първия градус водата се превръща в пара - макар че ти няма да видиш как става. Разбира се, ти може да кажеш: водата се нагрява, но къде е парата? Можем да се заблуждаваме до 99° и да казваме, че водата не се превръща в пара, но при 100° тя задължително ще започне да се изпарява. Всеки градус я приближава към точката на кипене.
***
Затова е безполезно да се опитваш да се спасиш от смъртта или да я отложиш, казвайки, че тя е някъде в бъдещето. Смъртта става всеки миг, ние умираме всеки ден. Всъщност, практически няма никаква разлика между това, което наричаме живот и смъртта. Това, което наричаме живот, е само друго название за постепенното умиране. Не ти предлагам да мислиш за бъдещето, казвам ти: "Наблюдавай това, което се случва сега." Аз дори не те моля да мислиш.
Защо да мислим за смъртта?
***
Има разлика между мислене и виждане - и тази разлика е важна.
Мисленето и виждането са два съвършено различни процеса. Затова не казвам, че трябва да мислиш за смъртта. Никога няма да можеш да познаеш смъртта, мислейки за нея. Ще трябва да я видиш.
***
Ние с всички сили се опитваме да фалшифицираме смъртта, изобретили сме хиляди способи да я направим лъжлива. Естествено, можем да боядисаме посивелите коси, но това не доказва лъжливостта на смъртта - тя неизменно идва. Дори под боята косите остават сиви. Това показва, че смъртта е близо, че тя навярно идва. Как можем да я фалшифицираме? Колкото и да продължаваме да я фалшифицираме, няма значение - тя непрестанно се приближава. Единствената разлика е, че се страхуваме да го научим.
***
Има още нещо интересно, което трябва да разбереш. Да мислиш, означава да повтаряш в ума си това, което вече знаеш. Мисленето никога не е оригинално - макар че ние обикновено казваме, че мислите на този и този човек са много оригинални. Не, мислите никога не са оригинални. Виждането, може да бъде оригинално.
***
Мислите винаги са изтъркани. Ако те помоля да помислиш за тази роза, какво ще си помислиш? Ти просто ще повториш това, което вече знаеш за розата. Какво още можеш да направиш? Какво можеш да направиш с помощта на мисленето? Може ли в твоите мисли да се появи поне един неизтьркан и оригинален възглед за розата? Как може да стане това?
***
Мисленето не е нищо друго, освен повтаряне на мисли. Можеш да кажеш: "Розата е много красива", но колко пъти си чувал това по-рано? Колко пъти си го чул? Или можеш да кажеш: "Цветето е много свежо", но и това е изтъркано. За какво служат мислите? Мисленето може да ти доведе само спомена, който носиш за розата в паметта си. Затова мисленето никога не е оригинално. Никъде няма оригинални мислители - има само оригинални виждащи.
***
Първото условие за виждането на розата е, че виждащият не трябва да мисли. Трябва да отдели мислите от паметта, трябва да стане празен и в този миг живее с розата.
Виждащият прониква вътре, защото между него и обекта не остават стени - стената се разрушава и изчезва.
***
Искам да ви кажа още нещо, което може би не ви е идвало на ум по-рано. Само този, който се бои от смъртта, има его, защото то означава свита личност, твърд възел. Този, който се бои от смъртта, се свива навътре. Всеки, в страха от смъртта, се свива навътре, а всеки, който се свива, се превръща във възел. Вътре в този човек се създава комплекс. Чувството за "аз" е чувството на човек, страхуващ се от смъртта. Човек, който прониква в смъртта, който не се страхува и не бяга от нея, който започва да я преживява, неговият "аз" изчезва, неговото его изчезва;
***
А когато изчезне егото, остава само животът. Може да се каже така: умира само егото, но не и душата. Но тъй като ние продължаваме да оставаме с его, възниква голяма трудност. Фактически, само егото може да умре; само за егото има смърт, защото е лъжливо. Ще му се наложи да умре. А ние се вкопчваме в него.
***
Великата тайна на вселената е в това, че можеш да представиш равно количество аргументи в полза на всяка от противоположните тухли на творението и диспутът никога няма да спре, защото количеството тухли и от двете страни е равно.
Всеки може да каже: "Виж, вселената е създадена от моите тухли", докато другият може да отговори: "Не, вселената е създадена от моите тухли".
Животът е толкова безкраен, че много малко хора се развиват достатъчно, за да видят, че цялата структура се състои от противоположни тухли. Останалите просто виждат тухли, които попадат в полезрението им.
zen
zen
Admin

Брой мнения : 178
Join date : 29.06.2013

https://mysticalworld.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите