за Медитацията

Хубаво е хората, които са се посветили на духовното си израстване, ежедневно да посвещават известно време на медитацията. Колкото физическият живот може да се поддържа без хляб, толкова може и духовният без медитация.
Ако човек не съумява да отдели поне половин час на ден, за да освободи ума си от всички тегоби на земния свят и да получи струя живот от духовния, какъв духовен живот би могъл да води тогава?!
***
Божеството може да се открие само на съсредоточения, умиротворения, откъснатия от шумотевиците на външния свят ум.. В това безмълвие и покой към душата се стичат и сила, и енергия; затова медитиращият винаги е бил и е най-надареният човек на земята.
***
Да умееш да се съсредоточаваш, да се отдръпваш от бурите на всекидневието, означава неизмеримо повече енергия в работата, означава постоянство, самоконтрол, непоклатимо спокойствие; медитиращият е този, който не губи време, не пилее енергия, не пропуска възможност.
***
Тревожната натрапчива мисъл - нейния смисъл и изкореняване

Действително има нещо вярно в това, че хората остаряват повече от нервно напрежение, отколкото от физически труд
. Натоварването, ако не е прекалено, не поврежда мисловния апарат, напротив - усилва го. Но процесът на непрекъснато преповтаряне на една и съща мисъл в ума, без да можем да се откъснем от този порочен кръг, със сигурност го поврежда и не след дълго води до нервно напрежение и раздразнителност, които правят невъзможна продължителната умствена работа.

Как действа тревожната натрапчива мисъл?
Тя води до процес на безцелно преповтаряне на една и съща поредица от мисли много пъти с малки изменения, което не води до никакъв резултат.
***
Още веднъж се срещаме с инерцията - тенденцията към движение по направлението, по което вече веднъж сме поели.
Мисъл, която причинява мъка, се появява вследствие на някакъв страх.
Предметът на страха, картината на това, което евентуално ще се случи, ако предчувствието се сбъдне, прокарва един умствен канал
Тенденцията на умственото тяло и на мозъка е, да оставят неупотребената енергия да тече във вече проправения канал.
***
Може би най-добрият начин да се освободим от този извор на напрежение е като създадем друг канал с противоположен характер
***
Когато тези мисли станат обичайни, умът престава да се безпокои, защото ноктите на тревогата няма за какво да се закрепят върху гладката стена на спокойствието.

Мислене и спиране на мисленето
Човек може много да постигне, ако се научи не само как да мисли, но и как да спира да мисли по свое желание.
***
. Да се научиш да преустановяваш мисловната си дейност, да оставяш ума да си почива, е безценна придобивка.
Както уморените крака се чувстват приятно, когато ги обтегнем, така и умът намира удовлетворение в пълната почивка. Постоянното мислене означава непрекъснати вибрации; непрекъснатите вибрации означават пълно изтощаване. От това изразходване на енергията умственото тяло преждевременно се изтощава и изхабява.
***
Опитайте да се откъснете от мислите си и щом се появи някоя мисъл, обърнете вниманието си настрани. Отдръпвайте се настоятелно от всеки неканен гост; ако е необходимо представяйте си пустота и се опитвайте да чувствате само тишина и празнота.
***
Ако се постоянства, умът все повече ще се поддава на контрол и в това отношение и човек ще бъде окуражаван да продължава напред от чувството на спокойствие и покой.
***
. Когато умът е приучен да бъде спокоен, когато той не представя безспир разстроени образи на минали размисли, човек става способен да отдръпва съзнанието си от неговата физическа дреха и да работи свободно в собствения си свят.
***
Друг начин да се даде почивка на умственото тяло и мозъка - много по-лесен за изпълнение, отколкото спирането да мислиш - е като се промени мисълта. Човек, който мисли усилено и упорито в дадено направление, трябва да си избере и друго направление - колкото се може по-различно от първото, - накъдето да насочи в един момент своята мисъл, за да почине умът.


Тайната на умствения покой
Много от разгледаното по-горе указва начина за постигане на умствен покой, но за да осъзнаем защо той е толкова необходим, трябва ясно да схванем, да осъзнаем своето място във Вселената.
Всички наши проблеми произлизат от това, че мислим за себе си като за отделни единици, като по този начин се въртим само около нашите собствени умствени оси, мислим само за собствените си интереси, цели, радости и мъки.
Покой не може да се постигне в безкрайно търсене на начини как да бъде удовлетворено отделното аз, макар и в по-висшите негови принципи. Покой може да се открие в отричането на отделното съществуване, в потапянето в Аза, който е Едно

ОЩЕ ЗА М Е Д И Т А Ц И Я Т А

Да медитираш, значи да се отдръпнеш за малко от външния свят.. През това време вие се оттегляте от външния свят, вие го прогонвате далеч от вас, вие издигате, така да се каже, една стена около вас, която мислите, надеждите и тревогите на външния свят не могат да преминат. Вие влизате в самите вас
***
. Преди да овладеем ума си, най-напред трябва да успокоим неговото обкръжение. В момента умът е като пламък на свещ, нестабилен, трепкащ, непрекъснато променящ се, обвяван от силните ветрове на нашите мисли и чувства.
***
Пламъкът ще гори спокойно само, когато успеем да успокоим въздуха наоколо. Следователно ние ще можем да се отпуснем и да се докоснем до природата на ума си, когато успокоим бурята на нашите мисли и чувства. От друга страна веднъж след като намерим стабилност в медитацията си, шумувете и смущенията от всякакъв вид ще ни влияят все по-малко

Навремето имах много книги на Ани Безант. После загубих някои. Ако има още материали от нея ще е добре.