1. Затворете очи и леко ги завъртете нагоре към веждите на около 20 градуса.
2. Бройте от 100 до 1. Правете го безмълвно, т.е. мислено. Спирайте около секунда между числата.
А. Започвайки от темето, фокусирайте съзнателното си усещане върху различните части на тялото от главата до пръстите на краката. Отпускайте ги, докато преми­навате по тях.
3. Когато стигнете до 1, проектирайте мислено своя образ млад, лъчезарен, здрав и привлекателен.
А. Запитайте се мислено: „Защо имам този физически проблем?" После оставете ума си да поброди.
Б. Когато откриете, че мислите за определен човек, пред­ставете си го.
В. Представете си, че си прощавате един на друг. Вижте мислено прегръдка или ръкостискане, усмивки и поклащане на глава в знак на съгласие. Усещайте колко ви е добре.
4. Повторете мислено: „Винаги ще поддържам тялото и ума си съвършено здрави".
5. След това си кажете: „Ще броя от 1 до 5. Когато стигна до 5, ще отворя очи, ще се чувствам чудесно и в отлично здраве, ще се чувствам по-добре от преди".
6. Започнете да броите. Когато стигнете до 3, повторете: „На 5 ще отворя очи, ще се чувствам чудесно и в отлично здраве, ще се чувствам по-добре от преди".
7. След 5 отворете очи и потвърдете мислено: „Аз съм на­пълно буден, чувствам се чудесно и в отлично здраве, чувствам се по-добре от преди. И наистина е така."
Физикът Южин Вигнер е казал: „Самото проучване на външния свят ни доведе до заключението, че същността на съзнанието е основен принцип на реалността". Сега знаем, че същността на съзнанието поражда здравословното ни състояние, което за повечето от нас е основно в действи­телността. Без добро здраве ние оставаме без радостите на семейство, работа, пътуване и човешки удобства. Тази дейс­твителност избледнява пред болестта.
Науката неохотно прие, че умът има значение за реал­ността, но това признание напоследък става все по-широко разпространено. Психиатрите вероятно бяха първите лекари, които сериозно приеха ума като фактор за здравето. Вече към тази платформа се изкачват ендокринолозите и молекулярни­те биолози. Водещите в терапията специалисти, като зъболе­кари и акушери, също разбират въздействието на ума.
Сега психоневроимунолозите имат свое тримесечно спи­сание, наречено „Прогрес". Събития, които някога бързо се потулваха, сега се разглеждат в него в ярката светлина на научната прецизност. В една от темите, например, се разг­лежда отделянето на маймуни от майките им, тогава пока­зали намалена способност да парират болести, но след връ­щането им в група от техния вид имунните им системи са укрепнали. Друг пример е проучването на съпрузи на жени, умиращи от рак. Те самите страдали от намалена способ­ност да парират болести. И още един пример: човек, който релаксирал и визуално си представял, че забавя растежа на тумор, когато спрял упражнението, растежът на тумора се възобновил.
Издателят на списание „Природа" Джон Мадокс съобща­ва, че някои психоневроимунолози мислят, че всяко състо­яние на ума поражда по-силен или по-слаб имунитет. Съобщението твърди, че в Медицинския институт в Сан франциско, Калифорнийския университет, астматици, които предприемали въображаемо пътуване в телата си, за да помогнат на пострадалите клет­ки, се нуждаели от по-малко лекарства, а също имали и по-добро дишане.

Опозиция на професионалната лгедицина
Кампанията в подкрепа на схващането за ролята на ума за здравето ни има своите мъченици. Много лекари, приз­нали ролята на ума, са тормозени от местните медицински движения и централното ядро - Американската медицинска асоциация. Медицинските власти причиниха твърде много неприятности ни д-р Карл Симънтън, един от първите, ко­ито заимстват от Метода Силва за оказване на помощ на пациентите. Дори днес, ако използвате ума си в присъствие4' на болен, за да му помогнете да се възстанови, може да бъдете обвинени, че практикувате медицина без разрешение.
Полагал съм усилие да предпазя практикуващите Силва от това обвинение. Да си представиш, докато медитираш, че друг човек оздравява, е така близо до молитва, ако не е едно и също, че аз учредих непечелившо акционерно дружество, наречено „Вселенско общество” и под това име хората, защитени, могат да влизат в болнични стаи, да използват лечебни методи. Идеята се зароди доста по-рано между 1953 и 1963 година, когато все още изследвах Метода Силва и понасях своя дял от предизвикателствата на различни влас­ти. Един ден прокурорът ми телефонира и ме помоли да отида при него. Когато пристигнах, секретарката ме въведе в кабинета му, където той ме поздрави учтиво и ме покани да седна. Познавахме се от детинство и се поздравявахме със малките си имена. Но в студената обстановка на служи­тел на правораздаване любезностите някак се замъгляват. „Хосе - каза той - има оплакване срещу теб. Един лекар се оплаква, че си излекувал един от пациентите му. Казва, че практикуваш медицина без разрешително. Какво правите бе, хора?"
Обясних, че това, което правя, прилича повече от всичко друго на молитва. След като ме изслуша, прокурорът ме успокои, че лекарят няма основания срещу мен. Ако паци­ентът се беше оплакал, обясни той, щеше да има основания, но пациентът съвсем нямаше желание да се оплаква. Той беше благодарен, че е излекуван.
Оказа се, че аз дори не съм знаел конкретно за този случай на подобрение, докато прокурорът не ме извика в кабинета си. За да оправи състоянието на пациента, лекарят беше предписал серия от инжекции, по две на седмица за около месец и половина. През този период болният решил да дойде на моите петъчни сбирки. Докато участвал в умствените упражнения, които провеждах в началото на всяка сбирка, пациентът разрешил здравословния си проб­лем. Изобщо не съм знаел за проблемите и лечението.
Болният спрял да ходи при лекаря, но един ден го срещ­нал в града и последният го попитал: „Защо спря да идваш на инжекции?".
„Защото ме излекуваха там", отговорил пациентът, имай­ки предвид залата на Силва курса. Затова лекарят се опла­кал на прокурора.
Но самият прокурор имаше роднини, които редовно по­сещаваха сеансите ми в петък вечер. Той завърши нашата кратка среща със съвет как да продължа, без да си навли­чам беда. Бях доволен, че имам членове на движението род­нини на някои градски и областни длъжностни лица и ми изплува идеята за Вселенското общество.

Опозиция на църквата
Лекарите не бяха единствените, които затрудняваха хора­та на Метода Силва. Много служители на местната църква правеха същото. Дори онези, които познаваха хора, получи­ли помощ от мен, не искаха да повярват в резултатността на моите методи, докато не видеха със собствените си очи. Един ден при мен се отби свещеник,на когото някога бях помогнал. Имаше приятел, също свещеник, с рак на хра­носмилателната система, който си правил вече три тежки операции. Болният имал постоянна треска и диария. Бил освободен от задължението да служи литургии и се оттеглил в домашен покой. Моят приятел ме помоли да му помогна, въпреки че местното духовенство предупреждаваше бого­молците да странят от сбирките на Силва и им внушаваше, че работя за дявола. Попитах моя приятел-свещеник: „Ис­каш да кажеш, че свещениците там ще ми разрешат да вляза в сградата, за да видя болния?"
„Ще уредя нещата така, че никой да не те закача", увери ме той. Веднага щом влязох в стаята на болния свещеник, другите свещеници ни оставиха сами. Пипнах ръката на све­щеника, добре запомних чертите на лицето и звученето на гласа му и му препоръчах да изпие половин чаша вода вечер­та, а другата половина - сутринта. После му казах, че ще се върна след три дни, за да проверя подобрението. В къщи, същата вечер привърших програмирането от разстояние (ще обясня подробно този метод по-нататък в книгата).
След три дни се върнах да проверя как се развиват нещата при свещеника и той ми каза, че чувства категорично по­добрение. Температурата му спаднала, а диарията спряла. Сега имаше нормална чревна регулация. А и отношението му се беше променило, на другите свещеници -също. Все пак за оздравяването му бяха необходими още два сеанса. Всеки път, когато пристигах, обслужващите свещеници бяха по-сърдечни. Месец по-късно свещеникът замина на почив­ка в Испания и когато се върна, беше отново назначен в църквата. И сега, когато пиша това, той е все още жив.

Хипотезата замества опозицията
Времето на едно поколение измина, а все още практику­ващите лекари посрещат Силва със скептицизъм. Но има напредък. В религията духовници и черковници, вместо да казват, че сме „на дявола”, си спомнят какво е правил Равин Исус, докато е бил на земята. И напомнят Неговите твър­дения за възможностите на човешките същества. Сега те се питат: „Ами ако Исус е казвал истината?"
Професионалната медици все още прави реклама на стриктните методи на противодействие, но в някои меди­цински кръгове се задава въпросът: „Ами ако се използва умът в този случай...?"
Беше време, когато съседите отбягваха съпругата ми, а децата се срамуваха в училище, но това вече е минало. Сега Ларедо Тексас е на картата - поне отчасти поради това, че тук е установен Международният център на Метода Сил­ва - Контрол на ума, който има милиони курсисти. Безброй хора, курсисти, техните приятели и семействата им са изв­лекли полза за здравето си във всяко отношение.
С ежедневните си сутрешни упражнения вие сте изграж­дали очакване и вяра в резултатността на Метода. Колкото повече вярвате и очаквате, толкова по-малко ще пречите на себе си и по-действен ще бъде вашият успех. Веднъж един почитател казал на покойния Уолтър Ръсел, съоткривател на тежката вода, предвещала атомния век, скулптор на трима президента, архитект, композитор, писател, при­тежател на много творчески способности: „Вие сигурно имате огромна вяра?" „Аз изобщо не вярвам, отговорил от­сечено Ръсел, АЗ ЗНАМ".
Скоро и вие също ще „знаете". Ще сте овладели алфа нивото. Ще можете да помагате и на своето, и на чуждите тела да оздравяват. Оттам ще можете да продължите към разрешаване на проблеми от друго естество.
Стотици лекари от всички специалности, както и хиляди медицински сестри са се квалифицирали в Метода Силва. Водещи корпорации са изпращали висшия си администра­тивен персонал да изкара курса, за да задейства по-голяма част от ума си. Счетоводители, инженери, работници, учи­тели, родители и деца от всяко социално положение сега използват обучението, за да повишат интуицията си, твор­чеството и способностите си за решаване на проблеми.
Методът Силва ще ви помогне да решите много пробле­ми, но най-лесно се започва със

здравето. За мозъчните неврони здравето е с най-голямо предимство. Когато умът ви програмира тези мозъчни клетки да подобряват здравето, те откликват с готовност.