1. Затворете очи и леко ги завъртете нагоре към веждите на
около 20 градуса.
2. Бройте от 100 до 1. Правете го безмълвно, т.е. мислено. Спирайте около секунда между числата. А Започвайки от темето, фокусирайте съзнателното си усещане върху различните части на тялото от главата до пръстите на краката. Отпускайте ги, докато преми­навате по тях.
3. Когато стигнете до 1, проектирайте мислено своя образ млад, лъчезарен, здрав и привлекателен. А Запитай се мислено: „Защо имам този физически проб­лем?" После оставете ума си да поброди. З.Б. Когато откриете, че мислите за определен човек, представете си го.
В. Представете си, че си прощавате един на друг. Вижте мислено прегръдка или ръкостискане, усмивки и поклащане на глава в знак на съгласие. Усещайте колко ви е добре.
4. Повторете мислено: „Винаги ще поддържам тялото и ума си съвършено здрави".
5. След това си кажете: „Ще броя от 1 до 5. Когато стигна до 5, ще отворя очи, ще се чувствам чудесно и в отлично здраве, ще се чувствам по-добре от преди".
6. Започнете да броите. Когато стигнете до 3, повторете: „На 5 ще отворя очи, ще се чувствам чудесно и в отлично здраве, ще се чувствам по-добре от преди".
7. След 5 отворете очи и потвърдете мислено: „Аз съм на­пълно буден, чувствам се чудесно и в отлично здраве, чувствам се по-добре от преди. И наистина е така."

Многото начини да се разболеете
Никой не може да каже със сигурност точно кои умствени нагласи или емоции причиняват болести като прогресивна ... склероза, диабет и синдром;;на Гунрейн Баре. Не е лесно да се характеризират със специфични настроения или емо­ции, но от друга страна, често е съвсем ясно, че жена може да загуби слуха си, защото има нещо, което не желае да чуе или мъж може да загуби зрението си, защото има нещо, което не желае да види.
Има много пътища, по които може да дойде болестта. Например, може да се наследи, може да се движи из възд­уха, който дишаме или във водата, която пием. Може да бъде в хранителните продукти или замърсената околна сре­да. Може да е резултат от недоспиване, обездвижване, не-дояждане или липса на витамини и много други причини.
Някои смятат, че болестта се явява, за да ни научи на нещо и приемат заболяването като прикрита благословия. Аз не съм съгласен. Нашият Създател иска да сме съвър­шени като Него. Отклонения от това съвършенство се из­вършват на Земята, а не на небето.
Хората пораждат здравословните си проблеми. Твърдо вярвам в това. Сестра Елизабет Рейс, лектор на Силва, е убедена в друго. Тя си има свои доводи. Ще предам обяс­нението й с нейните думи:
Синдром на Гунрейн Баре: странно, необичайно изпита­ние, почти неизвестно „заболяване", докато не навлезе в живота ви.
Откъде идва?
Как действа на хората?
Доколко може човек да се справи с него чрез молитва, техниките на Метода Силва, положително мислене, сме­лост, вяра или вътрешно упование?
' На 23 август бях поканена в манастир „Се. Мария", Порт Хюрон, Мичиган, за да започна книгата си „Библейски раз­мисли", ръкопис който се оформи през 25-годишното ми преподаване на Светото писание на различни езици.
Първа и втора глава бяха завършени. Сега възникна въп­росът: „Накъде да се отправя? Библейската или всемирна­та истина?". Въпросът беше много сложен, защото като християнка и лектор на Метода Силва КОНТРОЛ НА УМА често съм била предизвиквана и атакувана: „ Съвместим ли е Методът Силва с мисията на Исус?"
В сряда, на 25 август, четохме молитви за отговор на този въпрос. В четвъртък се събудих с двойно виждане. В 11 ч. сутринта не можех да ходя. До полунощ бях напълно парализирана. Отговор на молитвата? „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите".
Отидох в спешния кабинет на болница Мърси, Порт Хю­рон. До 22 ч. същата вечер ми скенираха мозъка, направиха СА Т томография и се спряха на няколко диагнози. Накрая тестовете показаха синдром на Баре - заболяване, причинено от вирус, който засяга нервната система чрез гръбначния стълб.
Всеки мускул на тялото ми беше обездвижен, като за­почна от очите. Интересен символ - придвижване към прояснено духовно проникновение, може би? Шест сестри на Йосиф и приятели от цял Мичиган дойдоха да ме обслуж­ват денонощно - молитвен екип... шест души, отдадени на обич, молитви и вяра, всичките, с изключение на един, курсисти на Силва и приятели от много години.
Поддържаше ме тяхната енергия и присъствие. Не из­питвах никакъв страх. Не чувствах никаква болка. От дъл­гогодишната практика и на молитвата, и на Метода Сил­ва аз отдавна се бях научила да релаксирам, така че кръв­ното ми налягане, температурата и пулсът бяха нормални през цялото изпитание. Не „работих върху това" беше ес­тествена проява, вече изградена от практика, практика, практика.
Веднъж една сестра ми измери кръвното налягане и уста­нови, че е ниско. „Дай ми една минута и отново го измери ". Тя го премери - „Нормално".
Мускулите на гърлото не действаха, така че беше веро­ятно да се засегнат белите дробове. Всеотдайните прия­тели ми правеха гаргара всеки час и това беше отстранено. Аспирираха ме, но не са включвали в респиратор. От друга страна всичко специфично за симптоматиката на синдрома на Баре изглежда предстоеше. А лечението му про­дължава от 6 месеца до няколко години. Но след 30 дни бях изписана от възхитения и учуден лекар... ходеща, говореща, летяща: символ на благотворното влияние на това, което Хосе Силва нарича енергия, визуализация, релаксация; което един християнин нарича молитва на всеотдайността.
Това изумително преживяване на познание и лечение сега наричал „моето тридесетдневно самовглъбяване".
Десет дни аз бях напълно парализирана... очаквах очите ми да започнат да се движат. Тогава отидохмее с линейка до Борджес, нашата болница в Каламазу и още точно десет дни ми провеждаха физиотерапия.
Пристигнахте в Боджес на 5 септември, неделя следобед. Лечението започна в понеделник сутринта. До вечерта дви­жех ръцете си и стоях права. Когато знаеш какво се случва на други с това вирусно заболяване, отново оценяваш колко мощни са релаксацията, енергията и молитвата. • Докато медицинският персонал в Борджес следеше моето изненадващо възстановяване, аз се подготвях за завръ­щане в Назарет и на нашия санитарен етаж във Фонтбон (сградата на оттеглилите се сестри).
Новите „десет магически дни" на любов и грижи с ежед­невна физиотерапия сега ме отведоха до състояние на фи­зическа независимост. При движение очите ми не са съвсем синхронизирани. Чувствам се като мъжа от Евангелието, който видял „хора като дървета да ходят". Не съм толкова зле и с малко търпение...
Сега въпросът ми е: „Какво съм научила и как мога да го споделя със света?" Несъмнено книгата ми никога няма да е същата, нито пък аз.
Не ми беше „наложено" от Бог. Не беше сатанинско. Аз търсех да вникна във физическата болка. Бях страдала вече емоционално, душевно и духовно. Затова не ми беше трудно да съветвам в тези области. Но физически? Аз бях винаги здрава, така че по отношение на физически слабите бях често високомерна.
Сега възхвалявал! Бог за специалното ми изпитание. То ми даде възможност да разбера, че всеки се учи.
Лечението не е случайно, то е природен дар, който наис­тина „си върши работата", когато му разрешите да дейс­тва. То е и обща дарба, на която молитвата и чуждата мисъл могат да помагат.
Този разказ, смятам, може да ни напомня, че никой от нас не е сам. Ние сме „пазители на нашия брат", ние сме нашият брат. Вашата енергия е моя, защото всички ние черпим от един източник. Това е дар и е реален. Аз го на­ричам Бог и като християнка приемам „добрата вест".

Многото пътища към здравето
Изпитанието на сестра Елизабет Райе вдъхновява много хора, тъй като тя продължава да го споделя с курсове и аудитории навсякъде където преподава и чете лекции.
Вярата на човек в Бог е фактор при лечението и благо­състоянието. Колкото по-самотни се чувстваме, толкова по-голям стрес преживяваме. Всяка религия, която признава по-висш Разум, облекчава от стреса. По същата причина любовта към семейството е път към добро здраве.