Езотеричният светоглед

Торвалд Детлефсен

Целта на настоящият текст е да ви въведе в езотеричния светоглед. Това въведение не изисква от читателя никакви предварителни познания, а очаква единствено вътрешна готовност за непреднамерено възприемане на нови и необи­чайни насоки на мислене.

Езотеричният светоглед
При достатъчно дарба всеки, стараейки се, има възможност да овладее науката. Науката  може да се препредава. Познанието - не.
Познанието винаги е резултат от личен  опит и не може нито да се приема, нито да се предава.
Езотериката е път или пътека.
***
Всички предварител­ни проучвания и информации могат да се окажат полезни, но никакви теории не могат да заменят изминаването на пътя. Този пример би трябвало да прави ясна разликата между простото трупане на факти и езотериката като път
. Езотериката води към цел, която може да бъде пос­тигната, само ако човек се отправи на път.
***
Да вървиш по пътя, значи незабав­но да превръщаш в реалност всички, макар и най-малки зна­ния, значи постоянно да променяш собствения си живот и преживявания,да си винаги различен, ви­наги нов. С една дума, езотерика значи развитие..


Езотериката като път

. Целта на този път е съвършенс­твото на човека, мъдростта, единението с Бога(кос­мическото съзнание.)
За да постигнем целта, е необходимо да опознаем езотеричните закони на Вселената и да се научим да ги разбираме.
Езотериката е стара колкото човечеството. Винаги я е имало и винаги ще я има. От самото начало тя съхранява сбора от знания за Вселената, които са достъпни за човека. Нейните уроци не зависят от времето, те никога не биват коригирани, никога не се модернизират, никога не остаряват.
***
Нашата модерна наука не разбира, че цялото знание е винаги тук. Тя живее с илюзията, че с всяко ново откритие се приближаваме все по-близо до истината и че е само въп­рос на време, докато узнаем „всичко".
***
От езотерична гледна точка нещата стоят по точно обратния начин. Знанието си е винаги тук, само че отдел­ният човек трябва да се развива, стремейки се към него, за да може да го познае.
***
. Ако пуснем камък от оп­ределена височина, този камък не пада надолу случайно, а закономерно. Ако при падането си този камък удари по глава­та господин Х, то господин Х също ще е ударен от камък не случайно, а закономерно. Не са случайни нито фактът, че върху главата на господин Х е паднал камък, нито времето, когато това се е случило. Човек не се разболява случайно, не го блъска кола случайно, не се ражда случайно от бедни или от богати родители и така нататък.
***
Още веднъж: Няма случайност. Зад всяко събитие стои някакъв закон. Не винаги може  да го разпознаем веднага. Но това не ни дава право да отричаме съществуването му. Камъните закономерно са падали надолу и във времената, когато хората още не са били открили закона за гравита­цията.
***
Човекът е точ­но копие на макрокосмическата вселена. Вън не можем да открием нищо, което не откриваме като аналогия и в човека. И обратното.
Затова в храма в Делфи пише: “Познай себе си, за да познаеш Бога”.


Полярност на действителността
Ние непрекъснато се опитваме да подреждаме всички явления в двойки поня­тия. Нещо е или голямо, или малко; или е светло, или е тъм­но; или е добро, или лошо. Смятаме, че тези противополож­ности взаимно се изключват. И в това е грешката на на­шето мислене.


Животът е ритъм
Основният практически опит на човека с полярността е дишането. По него можем да изучим законите на полярността, които се отнасят до цялата Вселена.
След всяко вдишване, без да правим каквото и да било повече, сме напълно сигурни, че следва противоположния полюс - издишване. От своя стра­на, издишването със същата сигурност отново е последва­но от вдишване.
От постоянната смяна на двата полюса се получава ритъм.
***
Ритъмът е основната схема на всеки живот. Ако се раз­руши ритъмът, разрушава се Животът. Ритъмът винаги се състои от два полюса.
Който откаже да издишва, не може да вдишва, и обратното. Защото единият полюс живее от съществу­ването на другия. Ако отстраня единия, другият също ще изчезне. Единият полюс изисква да има друг полюс. Но това, което при дишането изглежда нещо, разбиращо се от са­мо себе си, в останалите области най-често се пренебрегва.
***
Който е разбрал закона за полярността, знае че всяка цел може да се постигне едва чрез противоположния й по­люс, а не по директен път, както безуспешно се опитват повечето хора.
Който иска да хвърли камък възможно най-далече, при хвърлянето му не се протяга колкото се може по-напред, към целта, а напротив, изтегля се колкото се може по-назад, в противоположната посока.
Тибет­ската Книга на мъртвите, например, казва: „Който не се е научил да умира, не може да се научи и да живее."
Всички системи от мъдрости учат, че едва след като се подчиним на закона, ставаме свободни.
Но човек не иска да проумее този закон. Във всички области той търси директния път и не си взема поуки от неуспеха.
***
От закона за по­лярността следва, че всичко, което съществува, има право­то на съществуване.
Вътре в един закономерно съществуващ Космос никога не може да има нещо, „което не трябва да го има". Само хората са свикнали да разделят света на неща, които може да съществуват, и на неща, които не би трябвало да ги има. С подобно отношение ние се опълчваме срещу действител­ността.
Всяко нещо си има свой смисъл, иначе то изобщо не би се появило на бял свят. Който не иска да приеме това, ще трябва отново да въведе понятието случайност.
***
Сами по себе си всички неща са напълно лишени от стойност и са неутрални. Едва отношението на човека прави от тях обекти на радост или тъга. Самотата, например, не е нито добра, нито лоша, нито е приятна, нито е неприятна. Но един приема самотата като мъчение, друг й се радва като на условие за самопознание и медитация.


Примирението
Ако човек научи първото важно правило, че всичко, кое­то съществува, е добро, просто защото съществува, ще го обземе повече мир и спокойствие.
***
Хората, ко­ито вярват, че чрез активните си действия могат да про­менят света, обикновено не забелязват, че в действител­ност стават роби на обстоятелствата; и че обстоятелст­вата променят тях, а не те променят обстоятелствата.
***
Истинската активност се ражда от спокойствието.
Признак на зрялост е, когато човек остави нещо да се слу­чи, без веднага да се намеси в него.
Обикновено когато чу­ят това, хората започват да възразяват. Те смятат, че ако последват това правило, ще изгубят ин­телигентността си, хитростта, ума, че ще станат играчка в ръцете на другите, че безнадеждно ще затънат. Те не искат да се откажат от любимите си борби и да преми­нат само към отбрана. Всеки иска да продължи да показва на другия „Кой е всъщност", иска да упражнява власт.
Който не е готов да живее в хармония с даденостите на действителността, за него вратата към пътя на езотериката остава затворена.
***
Когато с всички сили буташ една стена, усещаш, че и стената натиска обратно със същата интензивност. Ако увеличиш собствения си натиск, и стената ще увеличи своя. Решението е в това, да махнеш ръ­це от стената. Тогава натискът на стената от само се­бе си напълно ще изчезне.

Законът за резонанса
Всички познаваме от физиката понятието резонанс (от латински: resonare = връщам звука). Камертонът затрептява при определен тон, само ако този тон отговаря на неговата собствена честота. Ако не е така, за камертона този тон изобщо не съществува - защото той не може да го възприеме.
***
По същия начин и човек, за да възприеме каквото и да било, се нуждае от определено съответствие в самия него. Това съ­ответствие трябва да е в състояние „да трепти", за да може чрез резонанса да направи Възприятието възможно за човека.
***
. Когато някой чете книга, той мисли, че я разбира напълно, макар че от прочетено­то, всъщност, може да възприема само онова, което се на­мира в съзвучие с моментното състояние на съзнанието му. Че това е така, най-добре се вижда, когато същите книги се прочетат отново след години. За това време съзнанието се е разширило и книгата се разбира „още по-добре".
***
Описаните по-горе взаимозависимости в по-малка или по-голяма степен са известни и ясни на всички. Те са само онагледяване на принципа, който искаме да приложим и към съдбата в най-общ смисъл.
Можем да влезем в досег само с такива идеи, хора и ситуации, за които притежаваме собствен вътрешен резонанс или, както ще го наричаме в бъдеще, към които имаме афинитет.
Без съответния афинитет никога не се стига до проявление. Ако някой попадне в спор или сбиване, това не става случайно, а винаги по при­чина на собствения ни афинитет към подобно преживяване.
Обкръжаващата среда като огледало
Ако сутрин се погледна в огледалото и видя в него лице, което ме гледа враждебно, мога здравата да наругая това ли­це. Ругатните ми обаче изобщо няма да впечатлят лицето в огледалото. Напротив, то ще започне също да ругае.
В ежедневния живот обаче почти всички хора яростно преминават през фазите на опи­сания процес. Борят се с враговете в обкръжението си, с ло­шите съседи и роднини, с обществото и с какво ли не още.
***
В действителност, те воюват единствено със себе си. Затова и навсякъде има само победени, но не и победители - кой може да спечели в битката с огледалото. Законът за резонанса и за отражението важи, естествено, както за положителните, така и за отрицателните случаи.
***
. Ако разсъждаваме трезво, всички неща са такива, каквито са. Тревата е зелена. Разбира се, че не е немислимо, тя да е червена, но тя е зелена и това сигурно си има своя сми­съл. Никой не се възмущава, че тревата е зелена, защото това не засяга никакви човешки проблеми.
Борим се за всичко - за мир, за справедливост, за здраве, за човечност.
Би било обаче много по-просто и по-ефективно, да постигнеш мир в себе си. Тук се крие разковничето.
Всеки човек е в състояние да промени и нагоди света според свои­те представи, без никаква борба и без външна сила. Човек трябва само да промени себе си и, о, чудо, целият свят се променя с него.
Когато видя в огледалото враждебно лице, трябва само да се усмихна и то ще ми отвърне същото. Напълно сигурно е! Всички непрекъснато искат да проме­нят света, но никой не използва средствата, които единс­твено водят до успех. Който промени афинитета(избора) си, полу­чава нова програма, вижда друг свят.
***
Всеки човек живее в „свой" свят. Тези светове са толкова на брой, колкото са и хората. Те са само детайли, аспекти на истинския свят, който се движи по железни закони и хич не иска и да знае за хорските борби..

Винаги, когато на човек му се случва нещо, той веднага трябва да си задава въпроса: „Защо се случва точно на мен, точно сега, точно това?"

Докато не свикнем да си задава­ме тези въпроси, намирането на отговори ще ни бъде труд­но.
Но и тук майсторство се постига с упражнения, и не след дълго можем да се научим да откриваме смисъла на слу­чилото се и да го свързваме със себе си.
***
Ако вътре в себе си съм в хармония с различните облас­ти на действителността, техните представители от вън­шния свят не могат да ме затормозят.
***
Не можеш по погрешка да станеш богат Нещата се проявяват само, когато човек е узрял за тях и притежава съответния афинитет.(резонанс,привличане) Хората се стре­мят към богатство, обаче пропускат да се подготвят, да узреят за това богатство.
Интересуващите се от езотерика търсят по цял свят истински гуру и най-добрата сис­тема, но забравят, че гуруто сам идва при онзи, който е узрял.

Който променя себе си, променя света. В света няма нищо за оправяне, но в нас има много.
Мъдрецът е в хармония с всички облас­ти на съществуването и затова живее в най-добрия от всички възможни светове. Той вижда действителността и знае, че всичко, което го има, е добро. Не търси повече щастието, защото го е намерил. в себе си.


Осъществяването на съдбата
Дребните гърци са познавали една проста формула за безпроблемно общуване с боговете. Докато човек им прина­ся жертви, боговете не го закачат. Спре ли да им принася жертви, богът сам си взима жертвата със сила.
Тази фор­мула и досега е валидна и е фактическият ключ към астро­логията. Пък и по-близо до действителността е да си пред­ставяме първичните принципи като „богове", отколкото като мъртви небесни тела.
Понятието „жертвам" означава да отворим място за даден първичен принцип в съзнанието си.
***
Различните принципи по различно време предявяват правата си към човека. Те изискват от него да се занимае с тях в точно оп­ределен момент. Който с готовност приеме това изискване и допусне в себе си божеството, за да го опознае, той принася жертва на това божество и няма защо да се стра­хува от него
***
. Който обаче приеме „почукването" му като повод да заключи вратата си и да не го пусне вътре, кой­то не иска да го опознае, той може да е сигурен, че ще бъ­де насила принуден да принесе жертвата, която е отказал.


Пътят към свободата
Парадоксалната истина гласи: Само който се подчинява на закона, е свободен. Мнозинството хора обаче се опитват да постигнат свобода чрез произвол. Но този път во­ди към несвобода. Страданието е само триенето, което се получава между човека и световния закон. Да изпълняваме закона означава да не чувстваме повече триенето. Затова златните правила за постигане на абсолютна свобода са:
1. Опознай самия себе си (микрокосмоса)!
2. Опознай закономерностите на Вселената (макрокосмоса)!
3. Разбери, че закономерността е нещо добро (постигане на хармония)!
4. Подчини се доброволно и напълно на признатата за добра закономерност!

***

Който доброволно се подчини на закона, става едно с него, сам става закон и вече няма нищо над него, което да му поп­речи. Кроули казва: „Всеки човек трябва да е като звезда и да следва орбитата си." Звездата е свободна, докато следва орбитата си Несвободата започва с излизането извън орбита.
***
Така и всяко човешко същество си има своя орбита, ко­ято трябва да следва в Космоса. Човек трябва да познава тази орбита, иначе ще започне да усеща триенето от из­лизането извън нея. Ние не даваме предпочитание нито на активността, нито на пасивността - само двете заедно създават ритъм.
Човек първо трябва да замълчи и да се ос­луша, за да разбере каква е неговата орбита. После обаче активно трябва да се придържа към нея.


ОЩЕ В НАЧАЛОТО говорихме за закономерностите на полярността. Спомняме си, че един полюс винаги предизвиква появата на свой противоположен полюс и че чрез постоянната смяна между двата полюса възниква ритъмът, основния образец на всичко живо.
Живо­тът и смъртта са също ритъм, както вдишването и издишването, събуждането и заспиването. Само че по-големи­те мащаби на този ритъм пречат на човека да го обозре. Опитът и тук потвърждава закона, че полюсът предизвиква появата на противоположен полюс - животът предиз­виква смъртта. Единствено сигурното при раждането на едно живо същество е фактът, че един ден то ще умре.
Смъртта следва живота със същата сигурност, както из­дишването следва Вдишването.
***
. Законът за полярността постановява, че нещото, което определяме като „този свят", трябва да има своя противоположен полюс. И него ние наричаме „онзи свят".
***
По подобен начин стои въпросът с раждането и смърт­та. Това, което от наша гледна точка е смъртта на един човек, от гледна точка на отвъдното е неговото раждане. Умирането на онзи свят се празнува едновременно от нас, земните хора, като раждане на дете. Който поне малко се освободи от субективността на проявленията, ще разбере, че този и онзи свят, раждане и смърт в края на краищата са едно и също.


Законът на Кармата
Законът на кармата изисква от човека да поеме пълна­та отговорност за съдбата си - стъпка, която днешните хора не желаят да направят.
. ***
Ако всяка сутрин се събуждаме, за да започнем нов ден, от нашето решение зависи как ще го използваме и подре­дим, какво ще преживеем през него.
От друга страна оба­че, той неизбежно се предопределя от онова, което сме вършили и изживели през предишните дни. Ако някой напоследък се е скарал с всички хора от обкръжението си или е направил големи дългове, ако е занемарил грижите за тяло­то или образованието на душата си, то това ще повлияе на новия ден, макар че в него има на разположение всички възможности.
***
Човек открива смисъла на живота едва когато е готов да поеме цялата отговорност за онова, което прави и кое­то му се случва.

Интересно и увлекателно. Стига да намирам повече време.