Какво е хармонията? Какво е Хармонията на Живота? Хармонията на Живота е радост, Хармонията на Живота е чистота, тя е блаженство. Погледнете природата в нея всичко е хармонично, в нея всичко е в идеална хармония помежду си. Растения, животни, гъби, минерали, всяко едно поддържа останалите и е поддържано от останалите. Защо тази хармония не изпълва и човешкия живот ?
Защото човек е престанал да следва собствената си природа, отклонил се е и вече не е Себе Си. В природата противоречия не съществуват всичко е в пълен баланс, в пълна хармония, човек също е част от тази природа, но отдавна го е забравил и вече се мисли за нещо различно... Смята, че е нещо по-висше, нещо по-силно и така е загубил връзка със себе си, със своята същност. Изгубил е Хармонията на Живота, затова всичко в неговия живот става трудно и мъчно, затова всичко му коства неимоверно много усилия, дори самия живот за него е огромно усилие. Вселената е като една огромна река, чиято вода е Животът, а човекът е една безкрайно мъничка капка в тази река. Толкова мъничка, че да е достатъчно глупава та да си мисли, че може да върви срещу течението, та да мисли, че може да преодолее течението...
Само човекът е толкова глупав, другите разумни същества не са, те се носят по течението и просто се радват на Живота, за тях живота е радост, блаженство, а не усилие. Те са в хармония с живота те са достигнали Хармонията на Живота и за тях всичко е простичко и лесно, течението е силно и ги носи в нужната посока и те му съдействат, а не му пречат. Изпълняват ролята, която им е отредена и я изпълняват със Сърце и Дух.
Всеки има свето място във Вселената и своя Път, който трябва да извърви, но нима можеш да достигнеш целта ако вървиш назад? Затова я няма хармонията в живота на съвременния човек, затова той постига всичко мъчно и трудно, ако изобщо постигне нещо. Животът му е преизпълнен със стрес и болести, с безброй страдания пречки и трудности, който той не знае как да преодолява, а няма и силата. Нима може да има? Нима може да се пребори с цялата Вселена?
Животът е движение и всичко живо се движи и се променя, но на днешния човек това не му харесва иска да се закотви, защото го е страх от неизвестното, което го чака по течението. Всички останали разумни същества се носят по течението и черпят от силата му, оставят се то да ги отнесе там, където ще са необходими, там където ще могат да се проявят, да изявят истинската си същност... Човекът обаче е забравил за тази своя истинска същност, загубил е връзката с нея и затова изпитва страх, страхът му не е от неизвестното далеч пред него, въпреки че той иска да си мисли така, страхът му е от самия него, от тази скрита непозната негова вътрешна страна, която винаги е с него и която той се страхува да доближи... Днес човек живее в пълен хаос, в пълна дисхармония с околния свят и дори със самия себе си. Колко често на ден ви се налага да спорите с някого? Колко често на ден ви се налага да се борите за нещо?
Това е, защото няма хармония в живота ви, ако имаше нямаше нужда да се борите за нищо. Щяхте да постигате всичко без да правите нищо, без да полагате усилие, защото щяхте да се носите по течението и то щеше да е в хармония с вашите желания. Съдбата щеше да е в хармония с вашите желания, Вселената щеше да е в хармония с вашите желания и да подрежда събитията в живота ви така, че да ги осъществите... Нима тревата се напъва да расте? Нима тя полага усилия, за да го прави ? Нима цветята се напрягат, за да цъфтят? Не те просто го правят, защото така трябва и толкова. Тяхната съдба е да са красиви и те я приемат без да и се съпротивляват. Човешкия живот също може да бъде хармоничен, човек трябва само отново да се отпусне и да започне да се носи по течението на великата река на Живота, не трябва да се плаши от непознатата си истинска същност, а да я преоткрие и да започне да я проявява, всеки миг...
Тогава той отново ще постигне Хармонията на Живота, тогава той отново ще се слее с нея и ще бъде част от нея. Истинската същност на човек е Бог, а Бог е Любов, Бог е Истина, Бог е Мъдрост...