ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА

Абсолютът винаги говори на конкретен разбираем език. Ако Вселената иска да ти каже нещо, няма звездите да започнат да крещят името ти, а ще го стори човекът до теб. Няма земята да ти проговори с човешки глас и език, тя ще ти говори на своя, езика на случването. Език без думи, който обаче се разбира винаги и на всякъде, от всички.
Един приятел ми припомни мъдростта на Дзен Всеки път, когато дзен монах си купи чаша първото нещо, което прави когато си отиде у дома е да я счупи. Да я направи на парчета, просто я пуска на пода и тя се разбива. Може би ви се вижда странно, но това е най-мъдрото...

Кой е млад и кой е стар? Има ли изобщо това някакво отношение с физическата възраст? Ако попитате човек кой е най-щастливият му период, не миг, не кратък момент, а период, много вероятно е да ви отговори “детството” или ако е възрастен-‘младостта”. Детето е винаги най-живия, най-дейния и най-щастливия период в живота на днешния човек . Защо е така? Защото детето е младо, младо в истинския смисъл на думата, а не физическата възраст. Младост означава да си Жив, да си изпълнен с Живот, от теб да струи Живот. А това се случва само с младите хора, защото те са отворени. Те са течащи реки, а не...

Днес тази дума е станала особено модерна, особено модна. Ако нещо в живота ви то значи е “лоша карма”, и то не просто вашата собствена, предците ви направили нещо лошо на някого и то се предало та чак до вас и вие сте просто невинни жертви и несправедливо страдате. Тази схема е много изгодна, тази гледна точка е особено удобна за вашия ум, това би означавало, че не той греши, че причината не е в него. Егото се чувства особено комфортно да мисли, че страда не поради себе си, а заради някой друг. Ето защо кармата е на мода днес, просто е много удобна за съвременното общество, предоставя възможността...

В цялата история на съвременната цивилизация никога не е имало свобода, никога. Хората в обществото не са били истински свободни. Но начините за заробване винаги са се сменяли, механизмите винаги са ставали по-фини и по-фини, по-невидими и все по-ефикасни. Подчиняването чрез сила е първото, най-грубото робство, най-осезаемото и затова е и най-отхвърляното. Трябвало е нещо по-практично, срещу което не се реагира толкова остро. Така се е родила религията, религията като институция, като политика, тук Буда, Христос, Мохамед нямат нищо общо, религията възниква винаги след смъртта на духовния...

Ах… приятелю… не се заблуждавай, не се лъжи, надеждата не е добродетел, вярата не е добродетел, нито вярата, нито надеждата са ти помогнали с нещо досега. Не ги бъркай обаче с Доверие и Упование, това са съвсем различни неща, нека езикът не те заблуждава, неусетно са подменили доверието ти с вяра и упованието ти с надежда, но от това ти нищо не си спечели, а само си загубил. На какво се надяваш ? Че живота ти ще се промени ? Че нещата просто ей така ще вземат да се оправят? Ако това беше възможно, ако това беше Реалност защо не се е случило до сега ? Ако беше Истина защо досега не се случило, а...

Медитацията не е нещо, което се учи, тя просто се случва. Протягаш отворената си длан към Небето и то я докосва, ако я стиснеш в опит да го уловиш, опитомиш, изучиш, ще останеш с празни ръце... невъзможно е да хванеш безкрайността... но това не е и необходимо, за да се любуваш на нейната прелест, просто да се наслаждаваш на мига...
От скоро на Земята е достъпно едно ново ниво на съзнание, един нов тип светлина , нова есенция. Целта на тази медитация е да ви направи будни за тази светлина, да я преживеете, да постигнете директен, непосредствен , жив опит с тази изключително издигната и пречистваща...

В мрака на твоите дълбини не е затворен звяр приятелю, там го няма чудовището, от което толкова се боиш! В твоята най-дълбока природа няма звяр, няма чудовище, в твоите инстинкти няма нищо страшно, от което да се боиш!
Знам... виждал си премного зверства сътворени от човешка ръка, но те не са дело на онзи, които смяташ, не са дело на онзи, който си погребал дълбоко в себе си с надеждата никога да не излезе навън... Години си бил убеждаван от друг или от себе си, че в теб дреме страшилище, злокобно чудовище, което трябва да държиш дълбоко погребано вътре, заключено и никога да не го пускаш...

Един странник отдавна чака на твоята врата приятелю отвори му! Един странник отдавна хлопа и блъска по нея, защото навън е тъмно и студено, пусни го вътре при себе си, Той е твоят защитник, този, които е пазил прага ти. Пазил е домът ти, бранил те е без да съзнаваш. Той е воин по природа и отдавна е до теб и въпреки че непрестанно е до теб ти не осъзнаваш присъствието му. Той те съветва и ти го слушаш, той ти дава посока и ти я следваш. Един странник отдавна върви редом до теб, но ти дори не го познаваш...
Този странник, приятелю, е твоята душа, твоята личност, твоят характер, твоят ум,...

Може би те блазни идеята за безсмъртието приятелю, може би копнееш за своето просветление, възнесение, спасение. Но те са далеч още не мисли за тях, те не са ти достъпни, преди да се родиш в своя дух трябва да придобиеш, да извоюваш своята душа. Защото дори нея ти нямаш, приятелю, дори нея не си постигнал.
Да имаш душа означава да си Ученик, да имаш душа означава да си се завърнал в своя център, да си извоювал своята личност и да си спечелил своето его. Днес приятелю ти нямаш почти нищо от това, реагираш като машина командвана от навици и външни условия. Някои ти вика скачай и ти скачаш...

Спонтанността е изкуство, спонтанността е танц, тя е танцът на Живота. Спонтанният човек е велик танцьор, велик майстор. Да си спонтанен означава да си естествен, да си жив, да правиш това, което ти самият искаш, да правиш това, което твоята съкровена същност ти подсказва, не утре, не след месец, а днес точно в този момент. Спонтанността означава да си напълно искрен със себе си, да се познаваш напълно и цялостно, да знаеш какво искаш и да притежаваш смелостта да превърнеш желанията в действия на мига... без да изпитваш страх, без да изпитваш вина съобразявайки се единствено със себе си, със собствената...

Човек се страхува от любовта заради раздялата, заради това, че може да липсва взаимност, заради това, че тя може би няма да продължи достатъчно дълго... Но това се оправдания илюзии. Истината е в това че човек се страхува да излезе извън границите на собствената си личност. Страх го е от болката да... но това не е истинската причина за страха му. Всеки човек е бил нараняван физически и психически и винаги го е превъзмогвал. Случвало му се е много пъти, случвало се е на много хора, на всеки от нас ! И винаги Животът е показвал едно! Човек е по-силен от болката и без значение колко голяма е тя, той...

Чувствате ли се чисти? Чувствате ли се леки и волни като вятъра? Чувствате ли се весели и игриви като малкото планинско поточе? Чувствате ли се стабилни като планината? Чувствате ли се пречистени като водата? Колко пъти сте чували гласа на сърцето си? Колко пъти сте чували гласа на душата си? А колко пъти ги пренебрегвахте? Колко пъти предадохте себе си, собствената си природа и скритата не изразена божественост? Не е сега време обаче да бъдете съдени, сега е време да се промените. Време да се промените откривайки онази неизменна част от себе си, която винаги е била скрита дълбоко във вас. Търсите...

От кого се учите ? От кого черпите мъдрост? Кой е вашият източник на познание? Старите традиции ще отговорят едни от вас, от старите учители и учения, други ще кажат, от новите учители от модерните учения и философии. Трети ще заявят, че се учат само от великите просветлени Учители. Всички вие сте прави, всички тези методи са правилни и вършат работа. Но нека ви запитам един въпрос, а от кого се учат Учителите, кой ги учи, от къде те черпят мъдрост? Помислете върху това, отговорете за себе си и нека сега да ви дам моя отговор пък вие преценете верен ли е не е ли...
Всички Учители също се...

Има главно три начина, по които човек може да възприема своето тяло. Той може да се отъждествява с него и да му угажда всячески, но тогава той ще бъде роб на собственото си физическо тяло, такъв е материалиста. Вторият начин е да се възприема тялото, като дреха, като неудобна зле скроена дреха, която трябва да се мъкне едва ли не насила от гърба, такъв е аскета. Той се опитва да подчини тялото си със сила като го подтиска и е предварително обречен на неуспех. Аскета никога не ще успее да подтисне и така да подчини инстинктите си и поривите на тялото си... Третият и най-правилен начин за възприемане...

Осъзнай мига! Кога за последен път сте зарязвали всичко и минало и бъдеще и сте се потапяли в мига? Кога за последен път сте зарязвали мислите си, предразсъдъците си, страховете си и сте се отпускали, кога за последен път цялото ви внимание е преставало за малко да витае някъде и някога и се е съсредоточавало върху мига Тук и Сега?
Та вие нямате други мигове! Никога не сте имали и никога няма да имате! Вие имате само този миг, само него и нищо друго! Какво ще стане ако пропуснете и пропилеете и него? Той ви е единствен само него имате, ако не го осъзнайте той ще си отиде, празен и безсмислен,...

Радвате ли се ? Веселите ли се ? Живеете ли? Живеете ли хора? Умеете ли да се радвате на живота? Животът ви интересен ли е? Преди време при мен дойде тази притча:
Три велики сили управляват човешкия живот Вдъхновение, Въображение и Навик. Въображение била чудно красива жена и където и да отидела носела красотата, хармонията и радостта, тя дарявала хората с нови красиви, прекрасни, хармонични идеи, който да направят живота им много по-смислен, радостен и щастлив.
Въображение пък бил млад и енергичен мъж, като младеж. Той бил силно влюбен във Вдъхновение и винаги я следвал, откривал...

Какво е хармонията? Какво е Хармонията на Живота? Хармонията на Живота е радост, Хармонията на Живота е чистота, тя е блаженство. Погледнете природата в нея всичко е хармонично, в нея всичко е в идеална хармония помежду си. Растения, животни, гъби, минерали, всяко едно поддържа останалите и е поддържано от останалите. Защо тази хармония не изпълва и човешкия живот ?
Защото човек е престанал да следва собствената си природа, отклонил се е и вече не е Себе Си. В природата противоречия не съществуват всичко е в пълен баланс, в пълна хармония, човек също е част от тази природа, но отдавна го...

Веднъж един човек решил да вземе съдбата си в ръце и да поеме по своя Път. Тръгнал по изгрев, бодър и весел, щастлив затова, че е взел правилното решение, щастлив затова, че може да избира. Бил млад и енергичен, уверен в себе си, вече не се страхувал от сенките на нощта бил сигурен, че вече нищо не може да го уплаши и да го отклони от Пътя, защото той следвал Съдбата си... Денят напреднал слънцето се изкачило високо, а човекът продължавал да върви. Крачката му вече не била така енергична, но затова пък вече вървял уверено с умерено добре преценено темпо, пестейки силите си, за да може до вечерта...

“Адът това са другите за мен” е казал френският екзистенциалист Жан Пол Сартър, хубави думи. Добре описват взаимоотношенията в съвременното общество. Казват, че конкуренцията е полезна, здравословна, градивна аз пък ви казвам, че е деструктивна и безкрайно вредна. Както много други неща и конкуренцията е развратено нещо, изкривено, поругано. Огледайте се около себе си, вгледайте се в така наречената “модерна човешка цивилизация”, основната движеща сила днес е икономиката, желанието за достигане на пари и богатство. Да конкуренция има, но тя е убийствена, безскрупулна, всеки се стреми да унищожи...

Казват, че някои хора са блажени, казват за тях, че са щастливи, че живеят. Но кой живее в същност и кой се радва на живота ? Кои са мерилата на Живота и Битието? Какво всъщност означава да преживееш, да изживееш?
Случва се да минете покрай прекрасно цвете и да го забележите, да вдъхнете аромата му, красотата му да ви изпълни и да направи денят ви смислен, красив, прекрасен. Ала вие много често минавате покрай прекрасни цветя и много по-често се случва да ги подминете без да ги забележите, без да обърнете внимание на тяхната красота. Цветята са си красиви, но вие не ги виждате, вие изобщо...

Да бъдеш себе си е първият урок който трябва да научиш, да бъде себе си е първият урок, на който трябва да бъде научено едно дете, първият и най-важният! Страшно много хора днес определят живота си като нещастен, себе си като нещастни поради една единствена причина, защото не са научили урока, защото не са себе си! Много хора не живеят живота, който искат, нещастни са, изпадат в депресии, влизат в психиатрични клиники излизат още по-депресирани от там. Защо?
Хората не живеят живота, който искат поради една единствена причина, защото не са себе си, като следствие от този живот постепенно...

Как да превърнеш виното във вода ? Как да превърнеш тягостната ситуация в безгрижен миг? Как най- долната и отвратителна постъпка да превърнеш в красиво свято тайнство? Има начин! Има начин! Има начин да превърнеш виното във вода чрез свещената Златна алхимия на Живота. Принципът на Тантра, принципът на Алхимията “Това що е горе е и долу, това що е долу е и горе.” В най-долната и омразна постъпка се крие най-святото тайнство, в най голямото падение на съзнанието се крие и най-големия му възход. Всяко красиво нещо може да бъде осквернено, развратено и да бъде превърнато в ужасяваща гротеска, но...

Свободата на духа, какво е това ? Какво всъщност е Свободата, не е ли тя напълно привидна илюзорна ? Казват, че човек е свободен, напълно свободен да бъде себе си и все пак казват, че всеки един от нас има своята Съдба, своята Мисия своя Път, къде е истината?
Истината е, че човек е напълно свободен във всичко, което прави, абсолютно всичко. Той избира да прави или да не прави, да действа или да бездейства, да гради или да руши, да избира или не, дори да бъде свободен или не. Как тогава се връзва тази лична неограничена свобода със личната съдба ? Как се съчетава така безупречно личната неограничена...

Светове и Хора, толкова много светове и толкова много хора ! Уж живеем на една планета, а всъщност живеем направо в различни светове! Казват, че човек е микрокосмос, до колко е микро не знам, но определено е космос. Всеки един човек е изградил своя свят, своя личен свят. Подредил го е според себе си, така както смята, че трябва да бъде. Човек изгражда своя малък личен свят и след това просто влиза вътре и врътва ключа, слага катинара и край. Толкова, вече нищо не може да влезе при него и да го обезпокои, нищо не може да го нарани там. Просто се барикадира и се опитва да изпитва сигурност. Успява...

Истинската любов за много хора е мит, илюзия, химера, фантазия. Да истинската любов наистина е фантазия, един блян, една реализирана мечта между двама души. В днешния свят обаче няма любов, няма много влюбени. Има страшно много двойки, уж влюбени, но тяхното не е любов. Твърде много хора възприемат любовта като обвързване, като нужда като необходимост, даже и като мода., те просто страдат от отчаяна нужда от жизнена енергия, от Живот от Битие и се опитват да си я набавят по всеки възможен начин…
За тях партньора в една връзка е идеалният донор, той е длъжен да ги “обича” да ги затрупва...

Много хора я търсят, но много малко я намират, защо е така ? Защо толкова усърдно я търсят и чакат, а тя все им убягва ? Животът е един миг, един кратък безкрайно малък момент. Човек винаги се намира в този миг, един миг минава друг настъпва, плавно и неусетно, но човек винаги си остава в един единствен миг, тук и сега. Той не миналото си, не е и бъдещето си, той не е в мига, който ще настъпи утре, нито е в мига, който е бил вчера. Той е в този миг тук и сега. Именно в този миг е скрита радостта от Живота. Разхождаш се и виждаш цъфнала роза, един миг. За момент забравяш за абсолютно всичко,...

Какво наистина е прошката ? Разбрахме ли този урок? Разбрахме ли какво всъщност означава да прощаваш ? Разбрахме ли какво носи опрощението ? Много ми се иска да повярвам, че сме, но истината е, че това не е така. Остава ми надеждата и вярата, че не е далеч времето, когато ще разберем прошката. “Око за око, зъб за зъб” гласи закона за отмъщението, но да отмъстиш за причиненото ти зло означава да се изравниш с неговото ниво. Да пратиш по дяволите цялата си лична ценностна система по и да се принизиш до нивото на агресора, да пикаеш на принципите си и да заиграеш неговата игра. Някой ви причинява...

Каква е цената на мъдростта ? Кой е мъдрецът ? Кои са белезите по които тя се познава ? Цената на мъдростта винаги е висока, но никога не е тежка и непоносима. Знанието е теория, суха и скучна, неизпитана. Познанието е опит, познанието е преживяване, не просто теория а самата практика, самото явление разгледано отвътре, преживяно. Мъдростта е познание, мъдростта е опит, мъдростта е Битие, мъдростта е Живот. Мъдър е този, който е живял дълго, мъдър е този който е живял истински, мъдър е този, който е преживял много. Мъдрецът не е старец, мъдрецът никога не е старец. Да външно той може да изглежда...

“Човешко е да се греши, божествено е да се прощава” се казва в една християнска мъдрост, наистина човешко е да се греши. Кой не греши? Кой не допуска грешки ? Всички ние допускаме грешки и това е напълно нормално, ненормално е единствено нашето отношение към собствените грешки. Какво става, когато някой от нас допусне грешка ? Старае се всячески да го прикрие, старае се до такава степен да прикрие, скрие и забрави за грешката си ,че започва да убеждава даже и себе си, че изобщо не е допускал грешка. Почва да си търси извинения и оправдания, опитва се да прехвърли отговорността на някои друг. Защо?...

Беловлас старец срещнах на един кръстопът, веднъж когато за дълго се бях отклонил от пътя си и с много усилия открих го отново... Седеше там той, облечен - просто, с дълга бяла коса и наблюдаваше една птичка кацнала на ръката му... Очите му за миг се спряха върху мен, неописуеми очи, ярки и безкрайно живи, бездънни, сякаш побрали Вселената в себе си, очи изпълнени със Светлина, като очите на дете...
Запътих се към него аз, с надеждата в сърцето, че ще може да ме упъти той, да ми подскаже на къде продължава моят Път и накъде отива...
--- Добър да е денят ти човече, косата ти...

Да тръгнеш по Пътя... Кой път? Какъв път? Какво е изобщо е Пътя?
Той е една реалност, едно съзнание един живот, една съдба. Всеки има своя собствен Път, който да следва водещ към безкрайността на Вселената и дори отвъд нея... Пътят винаги е криволичещ с многобройни завои, минава през много места, някои красиви и приятни други не чак толкова. На едни места големи скали го препречват на други реки и блата го прорязват, а целият той е осеян със свежа зелена трева, бодливи тръни, бурени, дървета, поточета и прекрасни цветя.
Човекът често разделя пътя на тъмна и светла част в зависимост...

Интересен е фактът, че от всички изкуства музиката е най-разпространеното и най-търсеното. Тя присъства почти навсякъде в човешкия живот, дори един филм продукт на кино индустрията или едно телевизионно предаване не може да мине без подходящо озвучаване и музика. Музиката най-точно и в най-голяма широта изразява вибрацията във Вселената, вибрацията като състояние на енергия, като фундаменталната основа на Битието. Личната вибрация или музиката на душата представлява същността, духа, божествеността, принципа залегнал в човека и Живото съзнание ( всяко нещо в Битието и Вселената притежава съзнание,...

Погледнете на Живота и Вселената с нови очи, към това ви приканвам. Стига измислени оправдания, че ви болят очите или, че сте слепи! Стига сте се оправдавали, че не гледате, защото не ви харесва това, което виждате. Какво правите, за да го промените ? Какво правите ? Дори опитвате ли? Отговорът за много много от вас е НЕ! Оплаквате се хленчите, че не си харесвате живота, че сте нещастни, че не ви върви, че всичко е против вас, че не можете да промените нищо, СТИГА! СТИГА! СТИГА!!!
Това са оправдания... глупави оправдания... много глупави оправдания... много ама много глупави оправдания......

Вселената и глобалното Съзнание са много тясно свързани, Вселената следва и приема формите на Съзнанието и Съзнанието следва и приема формите на Вселената. Първо трябва да уточня какво разбирам под съзнание. Енергия, вибрация проникваща цялото битие. В християнството тази енергия е кръстена Светия Дух, във всички други големи религии и духовни учения присъства подобен еквивалент носеща друго име. Аз го наричам просто съзнание, Живот, този невидим елемент, който задвижва всичко.
Съзнание се съдържа в абсолютно всяка форма на битието във и отвъд Вселената. Над една критична граница наричаме...

Когато я издигнете достатъчно на високо, когато кулата се доближи достатъчно близо до Небето смятайки. че то заедно със Земята й принадлежи... Тогава ще ви удари мълнията. И ще падате, от високо, от много високо, от толкова високо, колкото висока е била кулата, его което на галено наричате “аз”.
В кулата е мрачно, гледате от върха й какво става по Земята, но не я напускате. Не слизате на Земята гледате си какво става от високото, не участвате истински в това, което става на Земята.
Земята там долу извън кулата е Животът и той си продължава, без да го интересува дали го наблюдавате...