“Човешко е да се греши, божествено е да се прощава” се казва в една християнска мъдрост, наистина човешко е да се греши. Кой не греши? Кой не допуска грешки ? Всички ние допускаме грешки и това е напълно нормално, ненормално е единствено нашето отношение към собствените грешки. Какво става, когато някой от нас допусне грешка ? Старае се всячески да го прикрие, старае се до такава степен да прикрие, скрие и забрави за грешката си ,че започва да убеждава даже и себе си, че изобщо не е допускал грешка. Почва да си търси извинения и оправдания, опитва се да прехвърли отговорността на някои друг. Защо?
Нима сме толкова глупави и не осъзнаваме, че грешката е повод за радост, за празник? Грешките не трябва да се крият напротив, ако може всеки трябва изпише грешките на челото си и смело да ги показва на всички. Да сбъркаш означава да проумееш, че е било по-добре да постъпиш по друг начин, но щом си го проумял това означава, че следващия път ще постъпиш правилно, няма да сбъркаш. Няма да сбъркаш отново, това не е ли повод за радост ? Грешката е един урок един безценен урок, прекрасно е човек да осъзнава грешките си. Защо ли ? Ами ако някой не си дава сметка, че греши, какво става тогава ? За себе си и според себе си този човек постъпва правилно, искрено се надява или иска искрено да се надява в това. Той дава ли си сметка че е сбъркал ? Отговорът е не, той не може да осъзнае грешката си, не може да осъзнае и последствията й, не може да научи урока й. Този човек ще е много нещастен, защото животът му няма да върви така както на него му се иска, а той дори няма да знае защо става така, може и никога да не разбере.
Защо всички се правим на слепци, на не зрящи глупаци не осъзнаващи окаяното си положение ? Защо всички се правим на безгрешни ? Такива ли сме наистина ? За това наше отношение към собствените ни грешки трябва да благодарим първо на себе си, но и до голяма степен на обществото, в което живеем. В нашето общество е същото както в животинския свят, по нищо не се отличава от него. Всяка грешка се приема за края на света, всяка грешка се наказва жестоко и сурово, всяка грешка се наказва със смърт. Това е глупаво, това е идиотско, това е безсмислено. Още от дете човек свиква да яде бой заради всяка своя изобличена грешка. Какво води до това ли ? Ами води до това, че понеже детето не обича да го бият нахитрява, много бързо - научава, че го бият само тогава, когато грешката му е забелязана и открита и започва да прикрива грешките си. С годините става се по-умело в това начинание, след това пораства става възрастен, но стария навик остава. Възрастните са ненадминати майстори в изкуството да прикриват грешките си зад казуси, дилеми, оправдания и темп подобни щуротии. Те не се опитват да осмислят грешките си, а само да ги прикрият, да се оправдаят и толкова. Най-лесно осъзнават грешките си децата, казваш им, че не са постъпили добре и толкова. Те ще те разберат и ще се постараят да не правят повече така. Опитайте се, обаче да обясните на един възрастен, че е сгрешил. Колкото по-възрастен е човек толкова по-трудно приема, че е сгрешил, той цял живот си е намирал оправдания и извинения на неудачите, все другите са му били виновни, така той е станал толкова изкусен и убедителен лъжец, че е убедил даже и себе си. Той вече си вярва, престанал е да осъзнава грешките си. Децата са най-добрите съдии, защото те не познават още оправданията, научете ги кое е грешно, научете ги винаги да казват, когато видят нещо нередно и ще имате съвършен съдия. Те ще се обаждат винаги, когато видят някой непознат да греши и дори, когато вие грешите. Да те без притеснение ще ви попитат, защо постъпвате така щом знаете, че това не е хубаво. Какво ще им отговорите? Че нещата не са толкова прости или, че си имате своите причини които те са твърде малки да разберат ? Това са глупости, пълни измишльотини, оправдания. Прави сте, децата са твърде малки за да разберат вашето надлъгване със собствената ви съвест, те са чисти и невинни, щом видят грешка не се стараят да я оправдават или извиняват. Бъдете като децата ! Бъдете като тях, престанете да извинявате грешките си и ги приемете такива каквито са! Радвайте им се, защото те са повод за радост! Радвайте се, когато разберете, че сте сбъркали, радвайте се, защото това означава, че сте си научили урока и повече няма да допускате тази грешка, никога повече... Ако пък я допуснете отново значи просто не сте я разбрали, не сте я осъзнали. Не се извинявайте, не се оправдавайте, нямате извинение, не ви е и необходимо...
Седнете и се замислете хубаво каква е причината да сгрешите отново, потърсете това, което сте пропуснали първия път, размислете и намерете причината. Тогава се радвайте, ликувайте и празнувайте, защото научихте още един от уроците на Живота. Няма грешки, има само не научени уроци на Живота ! Научете ги! Радвайте им се! Защото щом осъзнаете една грешка тя изчезва, вече не я допускате, с това и ситуациите, които ви подтикват да я допуснете също изчезват. Те са станали ненужни, ситуациите са учебни пособия, помагала, за да научите урока на живота по-лесно. Научете го и ще продължите нататък, няма да е нужно да се повтарят все същите ситуации натякващи ви все същия урок. Научете го, не се крийте от него, не оправдавайте мързела си, не се извинявайте, нямате извинение, не ви е нужно извинение!
Знаете ли защо животът ви е тягостен, зациклил, вървящ на празни обороти ? Защото около вас се въртят все едни и същи ситуации, при които вие си допускате все същите грешки, затваряте си очите правите се, че не сте били вие, че обстоятелствата са ви принудили и си продължавате. Да ама не! Няма как да излъжете Живота, себе си може да излъжете, но него не ! Той ще си ви поднася все същото на закуска, на обед и на вечеря, а вие ще продължавате да си вървите със затворени очи. Отворете очите си хора ! Не се срамувайте от грешките си, не ги извинявайте, не ги оправдавайте, приемете ги ! Разберете ги, осмислете ги! Единственият грях е да се правиш на безгрешен, единственият грях е да си затваряш очите и да се правиш на слепец не виждащ, че греши. Бъдете будни, бъдете живи ! Не се погребвайте приживе, отворете си очите за Живота! Той е около вас, там е бил винаги и там ще си остане, ако не го приемете такъв какъвто е ! Единственият истински грях е да не грешиш, защото когато грешиш ти се учиш, трупаш опит и мъдрост, познание. Ти се движиш ти се развиваш, мъдреците са мъдри, защото много са грешили, но и защото са осъзнали и разбрали грешките си. Бъдете мъдри ! Учете се от грешките си, защото те са уроци, те дават смисъл на премеждията и трудностите.