Днес тази дума е станала особено модерна, особено модна. Ако нещо в живота ви то значи е “лоша карма”, и то не просто вашата собствена, предците ви направили нещо лошо на някого и то се предало та чак до вас и вие сте просто невинни жертви и несправедливо страдате. Тази схема е много изгодна, тази гледна точка е особено удобна за вашия ум, това би означавало, че не той греши, че причината не е в него. Егото се чувства особено комфортно да мисли, че страда не поради себе си, а заради някой друг. Ето защо кармата е на мода днес, просто е много удобна за съвременното общество, предоставя възможността да се прехвърли отговорността на предишното. Буда е говорил за нещо съвсем различно, за нещо тотално различно от това, което днес се разбира под “карма”. И все пак днес се има предвид не Буда, а хиндуизма. Хиндуисткото тълкуване на кармата е съвсем обществено ориентирано, напълно политическо, то не е трансформативно. То няма да ви помогне да се трансформирате, то не ви доближава до нирвана, вечното блаженство въпреки, че претендира за това. Според хиндуизма всяка постъпка създава карма (самата дума карма на санскрит означава действие). И следователно тя трябва да е добра или лоша, защото постъпките се разделят на добри и лоши следователно и създаваната от тях карма е такава. Та според тях кармата е нещо като “валута”, защото ако натрупаш много добра карма, много валута в следващия живот Бог те изпраща на някоя от райските си планети или най-малкото ще се родиш като богаташ или цар в семейство с обществено положение и ще си прекарваш времето в забавления и наслаждения. Така докато валутата ти се изчерпи и пак не се върнеш на изходната позиция. Ако пак натрупаш лоша карма тя трябва да се заплаща пак с валутата, с добрата карма, тоест със страдания и лишения, който се смятат за добрите постъпки. Това си е чиста политика в религиозни дрешки. Как иначе да убедиш бедните селяни да работят, да се подчиняват и да роптаят? Те се бухтят по цял ден а гледат как господарите им само пируват и единствената им грижа е как да затлъстяват по-успешно. Нормално е да се породи желание у селяните да са на мястото на господарите си. Без “кармата” щеше да има постоянно бунтове, все някои трябва да работи така че винаги ще има селяни, пак за господари да не говорим и тях винаги ще ги има. Ако не вярваше в “кармата” селянинът просто би цапардосал господаря си с мотиката и би седнал на неговото място. Нямаше как господарят да задържи позицията си, а той искрено желае това. Ето как господарите са измислили “кармата”, за да може селяните да си кротуват и да работят с надеждата, че някога в друг живот те ще бъдат господари. Буда е говорил за нещо много различно от това, той само е заел думата от хиндуизма, израснал е в такова общество познавал е традициите. Използвал е същата дума, за да звучи познато на хората, за да не ги стресне. Искал е да реформира мисленето на хората отвътре, да не го налага отвън. Затова е използвал същия традиционен език, но постепенно е подменял значението на този език. Думата си е същата звучи уж познато, но вече значението, същността е напълно нова. Това е бил методът на Буда. Хиндуистката карма се превежда като “действие”, но значението, с което Буда употребявал думата е “неразбиране”, не незнание, а точно неразбиране. Това вече не е политически необходим закон, изкуствен закон, а естествения ред на Живота. Буда е говорил за истинската реалност не за обществото, опитал се е да я внесе в обществото. Карма не е действие, а неразбиране. Не е проблем конкретното действие, а неразбирането, което е причина то да се случи. Не е карма, че си убил някого, а че си способен на убийство, че самото ти мислене, че самият ти ум допуска възможността да убиеш някого. Иисус е говорил точно същото, когато е говорил пред хората за закона на Моисей. “Казано е в писанията не прелюбодействай! Но аз ви казвам, че всеки мъж, който погледне жена, за да я пожелае то вече е прелюбодействал с нея в ума си!” Същото разбиране, Буда и Иисус не са говорили за едно и също нещо Буда го е наричал карма, Иисус грях, но по същество това е едно и също нещо. И двамата се е налагало да използват традиционния език, за да са близо до хората сред, които проповядват, за да могат да бъдат разбрани. Не е проблема в конкретното действие, а в мисленето, а в ума който е склонен да го допусне. Самият ум трябва да се трансформира, не постъпките. Реформирайки ума постъпките ще станат добродетелни от самосебе си, те са следствие, причината е в ума.
Единственото наказание, което ще получите, заради това че имате карма, че не разбирате реалността е, че няма да бъдете щастливи, няма да бъдете истински блажени. Нищо друго, Бог не е жесток педант, той не ви праща страдания за всяка ваша неправилна постъпка. Никога не би ви хвърлил в Ада, той е любящ не жесток. Вие сами сте си избрали Ада, пържите си в собствените си илюзии вместо да дишате свежия въздух на действителността. Това е ваше собствено решение и Бог просто уважава избора ви, Той самия ви е дал правото на този избор и го уважава. Няма грях, има само неразбиране. Няма погрешна постъпка има неправилно схващане на света, което поражда неправилни действия. В момента, в който неправилното разбиране изчезне вие вече сте блажени, вече нямате карма, няма какво да изкупвате, няма за какво да плащате, няма наказания, които тепърва трябва да изтърпявате. Наказанието е самото нещастие което винаги съпътства неправилно разбиране. Това е и критерият за правилно, ако начина по който възприемате реалността ви прави щастливи, истински щастливи значи е правилен, няма друг критерии. Ако за вас щастието е да пиянствате в кръчмата, ако това ви прави истински доволни от живота си значи това е правилното разбиране за вас. Ходете в кръчмата без угризения на съвестта и се отдайте на щастието си тотално. Бог никога никого не съди, денят на страшния съд е рожба на изтерзаните мозъци на много, много нещастни и озлобени мазохисти. Те не са обичали живота си, били са нещастни и просто е нямало как да понасят да гледат щастливи хора около тях. Забелязал ли си, че когато си нещастен смехът на хората около теб е възможно на дразнещото нещо на света ? Когато ти си нещастен искаш и всички около теб да са нещастни. Ето как се е родила идеята за страшния съд. Иисус е казвал, че царството божие, раят наближава не страшния съд, той никога не е говорил за такова нещо. Бог не съди, той е създал този свят и те е заселил в него, как да те обвинява че живееш в неговия свят? Той е създал удоволствията как може да те обвинява че се възползваш от тях? За да те изпита? Това е пълна глупост, лудост пръкнала с от умовете на същите хора измислили страшния съд. Бог те е създал и те познава по-добре и от теб самия. Знае много добре предварително дали ще се поддадеш на удоволствията или не. Най-малкото и възможността ти да се поддадеш пак е негово дело. Нима Бог е ще те съди за нещо, което сам е създал ? Ако не искаше да се радваме просто нямаше да ни предоставя тази възможност, безкрайно просто е. Ние сме тези, които се съдим, обвиняваме и наказваме, не Той. Ние сами си създаваме Ада, Той е сътворил само Рая. Но ни е предоставил възможността сами да избираме къде и как да живеем. Ако твоята философия на живота те прави истински щастлив то значи ти живееш по божия закон, ако пък те прави нещастен значи живееш по закона на собствените си заблуди, просто е. Пред Него всички са равни, и свещеника и пияницата. Свещеника не е по-напред от пияницата, не е по-близо, изобщо не е по-духовен въпреки, че претендира за това. Бог е създал и двамата и за него те са равни, той е създал Всичко и всичко е на еднакво разстояние от Него, няма йерархия. Да се молиш в църква не те прави по-близо до Бог, от колкото това да пиеш в кръчма. Бог може да бъде преживян само чрез радостта, само когато си щастлив ти си отворен за Него, само тогава би могъл да го възприемеш. Не е важно какво те прави щастлив, важното е да си, защото така държиш вратата постоянно отворена. Така един ден когато Той реши да те навести ще може да влезе в дома ти. Ако си нещастен вратата ти ще е здраво залостена, а Бог няма да влезе ако не му отвориш, ще пропуснеш страхотна възможност да преживееш съкровеното. Все пак Бог е търпелив, има цялото време на света, за никъде не бърза. Той ще идва отново и отново докато не му отвориш, ще се отбива от време на време. Няма как да знаеш кога точно ще дойде затова трябва постоянно да си открит за Него, вратата ти постоянно трябва да е отворена. А това става само, когато си постоянно щастлив. Кармата те прави нещастен, затова трябва да отпадне, философията, която те прави нещастен трябва да отпадне. Не лошите постъпки те възпират от това да преживееш Великото, а мисленето, което те прави нещастен. Това е кармата, това е наказанието ти за нея. Нищо друго, няма как да има друго.